— Не мога да си представя, че той харесва много тези къщи Азат — каза Пикър, вече съвзела се от шока, раздразнението и може би възмущението си. — Всички тези затваряния на души и същества като теб, Раест.
— Едва ли стоя на челно място в списъка с желанията на Качулатия — отвърна немрящият.
Анци се изсмя горчиво.
— Добре, схванах най-после как действа чувството ти за хумор. А си мислех, че малазанските войници са сухи, Бездната да ме вземе дано! Чудесно, Раест. Дай да я изиграем тази игра сериозно. Ако ти можеш да ни помогнеш с проблема ни, ние в замяна ще направим нещо за теб. Стига да е във възможностите ни, в смисъл без разните „измъкнете ме оттук“ или нещо такова. Нещо друго, нали.
— Молбата ми всъщност е проста. Добре. Приемам взаимния ангажимент.
Анци се ухили на Пикър, след което отново се обърна към Раест.
— Работата е следната. Някой е подписал договор срещу нас. Не знаем защо. Мислим, че може би Паран ще разбере кои са и какво толкова ги е вбесило.
Джагътът го зяпна.
Пикър се покашля.
— Възможни причини. Първо, ние сме малазанци. Ветерани. Създали сме си немалко врагове на този континент. Второ, собственици сме на кръчмата „При К’рул“. Която е била Кулата на К’рул, която пък е била храмът на К’рул. В мазето намерихме дванайсет мариновани Сегюле, стари, може би от столетия, но все още изглеждат пресни. Тъй като са, ъъъ, мариновани. — Замълча, пое си дъх и продължи: — Трето, хм, до трето още не съм стигнала. Както си го обяснявам, всичко май е свързано с К’рул — може би някои от култа искат да си върнат храма. Може би някой си е поръчал мариновани Сегюле и иска да си ги получи.
Анци я зяпна.
— Някой… какво? Пик, това е най-тъпата идея, която съм чувал.
— Няма да споря за това — отвърна тя. — Просто съм отчаяна и освен това имам някакво предчувствие, че Сегюле са част от проблема.
Анци погледна Раест.
— Ами, това е. Имаш ли някакви предложения, или просто ще стоиш така вечно?
— Ще стоя, да — отвърна Раест. — Но тази подробност е без значение. Колкото до предложения, предлагам да избиете всички убийци в града.
— Тогава онзи, който ни иска мъртви, просто започва да наема други — каза Пикър.
— Избивате и другите.
Анци си подръпна мустака.
— Не е практично. Останахме само трима. Ще ни отнеме години.
— Отвличате Майстора на гилдията и го изтезавате — или я изтезавате, — докато не разкрие клиента. После убивате клиента.
— Убиването на клиента звучи разумно — съгласи се Пикър. — Това с отвличането обаче не звучи много реалистично — ще трябва да се промъкнем между няколкостотин убийци, за да го направим. Освен това не знаем къде е скривалището на Майстора на гилдията. Бихме могли да пленим и изтезаваме някой убиец, за да разберем това, но те вероятно действат на клетки, което означава, че пленникът ни може да не знае нищо. Цялата работа е, че не знаем кой е клиентът. Трябва да го открием.
— Подозрението ви, че храмът на К’рул е централен в този проблем, може би е точно — каза Раест. — Уточняването на спецификата обаче би се постигнало най-добре, ако се включи съдействието на Господаря на Колодата.
— Нали точно затова дойдохме! — изрева Анци.
— Удивително, нали?
Анци го изгледа с яд и преглътна няколко язвителни отговора, които може би щяха да се окажат неразумни. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и се опита да каже вежливо и кротко:
— Да видим тогава дали можем да му пратим съобщение, а?
— Моля, последвайте ме — каза Раест.
Обратно в коридора, завой надясно, пет крачки до тясна врата отляво, която извеждаше към тромава кръгла кула, после по вито стълбище и се озоваха на горния етаж — кръгло помещение с огромни изрисувани копия на картите от Драконовата колода по стените. Нещо в тази зала изкривяваше погледа и Пикър се олюля.
— Богове на Бездната — промърмори Анци. — Това място е омагьосано — стомахът ми се обръща.
Образите кръжаха, замъгляваха се, преливаха един в друг на вълни, които кръстосваха във всички възможни посоки, сблъсък от сливания, който предизвикваше световъртеж, накъдето и да се обърнеше окото. Пикър се задъха, стисна очи и чу как Анци изруга, докато отстъпваше навън.
Сухият глас на Раест се понесе смътно в главата й:
— Потокът се е усилил. Изглежда, има някакво… покваряване. И все пак, ефрейтор Пикър, ако фокусирате ума си и го съсредоточите върху Гъноуз Паран, силата на волята ви може да се окаже достатъчна, за да задържи на място картата на самия Господар, което вероятно ще събуди вниманието му. Освен ако не е зает с друго, разбира се. В случай, че волята ви се окаже безсилна пред задачата, боя се, че онова, което е останало от разсъдъка ви, ще бъде откъснато. Самият ви ум ще бъде попилян от въртопа и от вас ще остане една нещастна олигавена развалина. — След миг мълчание добави: — Такова съществуване може би е нежелано. Разбира се, в случай, че го постигнете, за вас бездруго ще е все едно, тъй че може да го приемете за благодат.