Малко по-късно в залата вече бяха останали само три жени.
Вратата отново се отвори и стражата се върна, този път с една старица, от човешката раса. Жената едва креташе с помощта на две тояги, които се огъваха под огромното й тегло. Пот беше избила по широкото й облекло под мишниците, под гърдите и огромните бедра. На лицето й бе изписана загриженост и тревога.
Без някой да е наредил, Третата сестра бързо стана, издърпа една пейка от стената и я постави на пътя на жената.
— Седнете, моля — каза Върховната жрица и си помисли, уви, за двете дузини слепи речни раци, които току-що беше изяла, всеки голям колкото омар и поднесени с топено масло. „Удоволствие до болка, а после негодуваме от нещастието си.“
Жената измърмори благодарно и се настани на пейката.
— Моля да ви се представя — заговори задъхано. — Аз съм Вещицата…
— Зная — прекъсна я Върховната жрица, — и тази титла тук ще е достатъчна, също като моята. Тежко ви е било да стигнете дотук, тъй че мога само да предположа, че идвате с кризисна новина.
Жената кимна бързо.
— Култът на Избавителя, Върховна жрице, е станал… покварен.
— А какво е естеството на тази поквара?
— Е, това ще е сложно, видите ли. Имаше една Върховна жрица… о, тя приемаше с неохота тази титла и всички задължения, които идваха с нея. Но никой не можеше да отрече вродения й авторитет…
— „Вродения авторитет“ — повтори Върховната жрица. — Харесва ми тази фраза. Извинявам се. Моля, продължете.
— Престъпници са узурпирали лагера на поклонниците. Има някаква концентрирана форма на питието, наречено келик — не знам дали сте запознати с него?
— Запознати сме, да.
Жената отново кимна.
— Саеманкелик. Думата идва от един диалект южно от планината Пътеката на бога. „Саеман“ означава „Умиращия бог“, а „келик“ означава…
— Кръв.
— М-да — въздъхна жената.
Втората сестра се покашля.
— Разбира се, не намеквате, че значението е буквално?
Вещицата облиза устни — жест по-скоро инстинктивен, отколкото ироничен — и отвърна:
— Приложих някои… ъъъ, изкуства, за да проуча този саеманкелик. Има неестествени свойства, това поне е сигурно. Във всеки случай под натиска на престъпниците поклонниците са се пристрастили. Включително Салинд, Върховната жрица на Избавителя.
Третата сестра се намеси:
— Ако това мръсно питие по някакъв начин е благословено от божество, то лесно би могло отровното му влияние да се приеме като покваряване на поклонниците на Избавителя. Щом някой коленичи пред саеманкелик… ами, не може да коленичи пред двама господари, нали?
„Не и без физически да се раздвои, не.“
— Вещице, с какво искане идвате при нас?
— Тази поквара, Върховна жрице. Би могла да се… разпространи.
Възцари се тишина.
За Върховната жрица вече бе ясно, че вещицата дълго е обмисляла тази среща и е стигнала до единствения намек, за който е сметнала, че най-вероятно ще предизвика тревога. „Все едно, че ние, Тайст Андий, сме просто една по-висока чернокожа разновидност на човешките същества. Все едно, че лесно можем да бъдем… подмамени.“
Окуражена, вещицата продължи:
— Върховна жрице, Салинд… има нужда от помощ. Ние се нуждаем от помощ. Имаше един воин, от вашите, но той е изчезнал. След като сиърдоминът вече е мъртъв, се опитах да го намеря. Спинок Дурав.
Върховната жрица стана.
— Елате с мен, вещице. Само ние двете. Елате, близо е.
Старата жена се надигна с усилие. В очите й се четеше объркване.
Поеха по един от страничните проходи, след това по тесен коридор от двадесетина крачки и надолу по късо стълбище, където въздухът все още миришеше на прясно издялан базалт. Влязоха в голяма, но с нисък свод осмоъгълна камера без никаква мебелировка. Подът бе облицован с тесери от оникс с неправилна форма и големина. Път, който щеше да трае едва няколко мига за повечето хора; но за вещицата си беше усилие и Върховната жрица бе поразена от горчивото отчаяние, подтикнало тази жена да се подложи на тези усилия. Пътят от дома й през града до цитаделата трябваше да е бил епично начинание.
Тези мисли се бореха с нетърпението й и тя понесе забавянето, без да проговори нищо и с невъзмутимо изражение на гладкото си кръгло лице.
Най-сетне вещицата докрета в камерата и ахна.
— Да, явно сте сведуща — отбеляза Върховната жрица. — В този храм има възли на сила. Куралд Галайн, пречистващият мрак. — Виждаше, че вещицата диша тежко, на плувналото й в пот лице се бе изписало удивление. — Не се безпокойте за това, което усещате отвътре — продължи тя. — С влизането си тук вие поехте в тялото си Куралд Галайн, с дъха си, през всяка пора на кожата си. Магията вече е във вас.