— Н-но… защо? Защо ми причинихте това?
— Усещам как се мъчи сърцето ви, вещице. Пътят ви до моя храм можеше да е последният…
— О, знаех това! — сопна се старицата.
Внезапното й раздразнение стъписа за миг Върховната жрица и тя промени оценката си за тази жена.
— Разбирам. Тогава…
— Тогава, да, молех се жертвата ми да се окаже заслужена. Салинд е толкова… скъпоценна — онова, което направиха с нея, е отвратително. Зло.
— Значи не сте дошли в името на Избавителя, така ли?
— Не. Дойдох за приятел.
„Приятел.“
— Вещице, Спинок Дурав вече не е в Черен Корал. С прискърбие чувам за смъртта на сиърдомина. Още повече ме наскърбява съдбата на Салинд. Кажете, какво още чувствате?
Вещицата се беше изгърбила, пронизана сякаш от вътрешна болка.
— Добре — изсъска тя с неохота. — Разбирам, че няма никакъв риск отровата да се разпространи. Признавам, не съм си и помисляла, че има.
— Знам това — отвърна спокойно Върховната жрица.
— Но трябваше да се спазаря за помощта ви.
— Вечната арогантност при вас, хората. Знаете ли, когато дойдоха делегатите от Свободните градове, за да преговарят с нас, когато при нас дойдоха ривите и мъжът, който претендираше, че е принц К’азз Д’Авори от Пурпурната гвардия — всички те мислеха да се пазарят. Да купят мечовете ни, силата ни. Да откупят нашия съюз. Лорд Аномандър Рейк само вдигна ръка — преди някой от тях още да е отворил уста, за да настоява за нещо. И каза следното: „Ние сме Тайст Андий. Не се опитвайте да се пазарите с нас. Ако желаете нашата помощ, ще помолите за нея. Ние ще кажем «да» или «не». Преговори няма да има.“
Вещицата я гледаше зяпнала.
Върховната жрица въздъхна.
— Не е лесно за един горд мъж или жена просто да помоли.
— Да — прошепна вещицата. — Не е.
Двете помълчаха няколко мига, после вещицата бавно се изправи.
— Какво ми направихте?
— Допускам, че Куралд Галайн е направил преценката си. Болките ви преминаха, нали? Дишането ви се облекчи. Разните заболявания ще изчезнат в следващите няколко дни. Възможно е да откриете, че апетитът ви е… намалял. Куралд Галайн предпочита силите да са в баланс.
Очите на вещицата се бяха разширили.
Върховната жрица изчака.
— Не съм молила за такива неща.
— Не сте. Но не исках да науча, че идването ви до моя храм се е оказало фатално.
— О! Тогава благодаря.
Върховната жрица се намръщи.
— Все още ли не съм разбрана?
— Разбрах ви — отвърна вещицата, отново с нотка на раздразнение. — Но аз си имам своите правила и ще изкажа благодарността си, все едно дали ви харесва, или не.
Думите събудиха лека усмивка и Върховната жрица кимна одобрително.
— В такъв случай — каза вещицата след ново кратко мълчание — ще помоля да помогнете на Салинд.
— Не.
Лицето на старицата помръкна.
— Вие дойдохте тук — каза Върховната жрица, — защото сте изгубили собствената си вяра. Да, бихте искали храмът да действа в полза на Салинд. Но нашата преценка е, че Салинд все още не се нуждае от помощ. Нито Избавителя всъщност.
— Вашата… преценка?
— Много по-запознати сме с положението, отколкото може би допускате — каза Върховната жрица. — Ако се наложи да действаме, ще действаме, макар и само за да задържим Силана — макар да признавам, не е лесно да се опитваш да оцениш степените на сдържаност у един Елейнт. Тя би могла да се раздвижи във всеки момент и тогава ще се окаже твърде късно.
— Твърде късно?
— Да. За Салинд, за узурпаторите, за лагера на поклонниците и всички негови обитатели.
— Върховна жрице, кой е Силана? И какво е Елейнт?
— О, извинявам се. Колко небрежно от моя страна. Силана властва горе на кулата на тази цитадела — доста трудно е да не я забележи човек, макар и във вечерния сумрак. На връщане за дома трябва само да се обърнете и да хвърлите поглед назад и нагоре, разбира се, и ще я видите. — Помълча, след което добави: — Елейнт означава дракон.
— О!
— Хайде да се върнем при другите. Ще пийнем чай и ще си починете.
Вещицата като че ли бе останала без думи. Последва покорно Върховната жрица.
Пътят обратно не продължи толкова дълго.
Сеймар Дев едва ли трябваше да се изненадва толкова, когато Карса Орлонг се върна в бивака им привечер в края на третия ден, откакто ги беше напуснал. Дойде и спря при тях, смълчан и някак странно умислен.
Непокътнат. Все едно да предизвикаш Хрътките на Сянката не беше по-голям риск от, да речем, да подкараш овце или да изгледаш отвисоко някоя коза (което, разбира се, бе невъзможно, но подобна подробност трудно можеше да спре тоблакая, нали? И той щеше да спечели облога при това). Не, ясно беше, че срещата е минала мирно — предшествана, може би, от паническото бягство на Хрътките, подвили опашки.