Никаква светлина не се отразяваше от дупките на мястото на очите му. Съществото се приближи със странна боязливост, като див звяр, и спря в самия край на светлината от огъня. Вдигна ръце, събра ги пред лицето си и се поклони.
След което проговори на местната угарийска реч:
— Поздравявам те, вещице.
Сеймар Дев се изправи, стъписана и онемяла. Някаква особена форма на учтивост ли беше това, да се обърне най-напред към нея? Да не би това същество да имаше навик да не обръща внимание на асценденти — все едно, че не бяха нищо повече от нейни телохранители? А от страна на двамата й страховити спътници — нито звук.
— И аз на свой ред те поздравявам — успя да промълви след миг.
— Аз съм Тулас Шорн — каза съществото. — Почти не помня кога за последен път съм вървял по този свят, ако изобщо съм бил тук. Самото естество на кончината ми ми се губи, което, можете да предположите, е доста притеснително.
— Предполагам, Тулас Шорн. Аз съм Сеймар Дев…
— Да, онази, която преговаря с духове, със спящите същности на потоци и скали, кръстопътища и святи пътеки. Жрица на Бърн…
— Титлата е погрешна, Тулас Шорн…
— Нима? Вещица си, нали?
— Да, но…
— Не бъркаш в лабиринти, тъй че не въвличаш чужда сила в този свят. Общуваш със земята, с небето, с вода и камък. Жрица си на Бърн, избрана между онези, които тя сънува, както са избрани и други, но теб, Сеймар Дев, тя сънува често.
— Откъде би могъл да знаеш това?
Тулас Шорн се поколеба, после отвърна:
— В сънищата има смърт.
— Ти си Тайст Едур — изръмжа Карса Орлонг и посегна за меча си.
— Не само това — рече Пътника. — Поданик на Гуглата.
Сеймар Дев се обърна рязко към спътниците си.
— О, нима! Вижте се двамата! Нищо не сте убивали от седмици — как може да го понесете? Каните се да го насечете на късчета, нали? Е, защо не се сбиете първо двамата за привилегията?
При изблика й очите на Пътника леко се разшириха.
Мрачната усмивка на Карса се разшири.
— Питай го какво иска тогава, вещице.
— В деня, в който започна да приемам заповеди от тебе, Карса Орлонг, ще направя точно това.
Тулас Шорн беше отстъпил назад.
— Май не съм добре дошъл тука, тъй че ще си ида.
Но Сеймар Дев отново се беше обърнала към него и рече:
— За мен си добре дошъл, Тулас Шорн, макар и да не си за тези двамата. Ако решат да те нападнат, ще застана на пътя им. Предлагам ти правата на гост — това си е моят проклет огън в края на краищата, а ако на тези двама идиоти не им харесва, могат да си направят свой — за предпочитане на левга-две оттук.
— Права си — каза Пътника. — Извинявам се. Е, добре си дошъл, Тулас Шорн.
Карса сви рамене.
— Е, аз съм избил достатъчно едури. Освен това този вече е умрял. Все пак искам да знам какво иска.
Тулас Шорн пристъпи предпазливо — боязън, която изглеждаше някак не на място за труп, особено след като можеше всеки момент да се превъплъти в дракон.
— Никакви спешни мотиви нямам, Тартено Тоблакай. Твърде дълго познавах самотата и ми се искаше да облекча бремето да съм компания сам на себе си.
— Остани с нас тогава — рече Карса и седна до огъня. — В края на краищата сигурно и на мен един ден ще ми омръзне да съм единствената си компания.
— Едва ли ще е скоро, обзалагам се — отвърна Тайст Едур.
Пътника се изсмя късо и май се изненада сам от себе си.
Сеймар Дев също седна, замислена над думите на Шорн. „В сънищата има смърт.“ Какво пък, би могло. Тогава защо се чувстваше така… смутена? „Какво ми казваш, Тулас Шорн?“
— Гуглата те е пуснал на свобода ли? — попита Пътника. — Или беше невнимателен?
— Невнимателен ли? — Тайст Едур сякаш се замисли над думата. — Не, не мисля, че беше това. По-скоро ми се предостави възможност. Реших да не я изпускам.
Пътника впи очи в сбръчканото лице, съживено единствено от светлината на огъня.
— И сега се скиташ и търсиш… какво?
— Инстинктът може да отпрати някого на път, без да мисли за цел — отвърна Тулас Шорн. Вдигна дланите си и ги заоглежда. — Помислих си да потърся отново живота, пробуден в мен. Не знам дали такова нещо изобщо е възможно. Сеймар Дев, възможно ли е такова нещо? Може ли тя отново да ме засънува жив?
— Може ли тя… какво? Не знам. Наричай ме жрица, ако искаш, но аз не почитам Бърн, което не ме прави много добра жрица, нали? Но ако тя сънува смърт, значи сънува и живот.
— От едното до другото обикновено има само една посока — отбеляза Пътника. — Гуглата ще дойде за теб, Тулас Шорн; рано или късно ще дойде, за да те прибере отново.