— Това новото е… политическо — подхвърли той колебливо.
— Вашата специалност, доколкото разбирам — отвърна Хъмбъл Межър.
— Да, но става все по-проблематично. Благородната класа се научи да се пази. Политическите убийства не са толкова лесни, колкото бяха.
Веждите на търговеца на желязо се вдигнаха.
— Повече пари ли искате?
— Всъщност не. Работата е следната: Гилдията пострада. Наложи ми се да повиша десетина негодници месеци преди да им е дошло времето. Не са готови… о, могат да убиват ефикасно като всеки друг, но повечето от тях не са нищо повече от амбициозни улични главорези. При нормални условия щях да ги шкартирам безскрупулно, но в момента не мога да си го позволя.
— Това ще наложи някои промени в обичайната ви тактика, предполагам.
— Вече ги наложи. Петнайсет от мъртвите ми в кръчмата „При К’рул“ бяха последните ми повишения. Останалите са стъписани. А един неуверен убиец е негоден почти за нищо.
Хъмбъл Межър кимна.
— Планирайте добре и действайте прецизно, майстор Крафар, и увереността ще се върне.
— Дори това няма да е достатъчно, ако не постигнем успех.
— Съгласен.
Себа помълча, все още плувнал в пот и притеснен.
— Преди да приема този най-нов договор, редно е да се опитам да ви разубедя. Има други, не толкова кървави начини да бъдете избран в Съвета. Явно парите не са проблем, а при това положение… — Замълча, щом мъжът срещу него вдигна меката си ръка.
Изведнъж в очите на Хъмбъл Межър се бе появило нещо ново, нещо, което Себа не беше виждал досега, и то го смрази.
— Ако желанието ми беше да си купя пътя в Съвета, майстор Крафар, нямаше да ви поканя тук. Това би трябвало да е очевидно.
— Да, предполагам…
— Но ви извиках, нали? Следователно, логично е да се предположи, че желанията ми са доста по-сложни от това просто да си спечеля място в Съвета.
— Искате точно тази особа мъртва.
Хъмбъл Межър го потвърди с кратко примижаване, което някак си изразяваше кимване, без да раздвижи главата си.
— Не обсъждаме моите причини, тъй като те не са ваша работа и нямат никакво отношение към самата задача. Значи вие ще нападнете точно това имение и ще убиете въпросната особа и всички останали, до последната слугиня и териера, обучен да избива плъхове.
Себа Крафар извърна поглед (но пък той го правеше непрекъснато, още откакто бе седнал).
— Както кажете. Би трябвало да е просто, но пък тези неща никога не са прости.
— Казвате ми, че не сте годен за това?
— Не. Казвам, че съм се научил да приемам, че нищо не е просто, и че колкото по-просто изглежда, толкова по-сложно ще се окаже навярно. Ето защо ще трябва грижливо планиране. Надявам се, че не сте под някакъв натиск да влезете много бързо в Съвета? Във всеки случай има всевъзможни стъпки, които са нужни, попечителства или родословни претенции, оценка на финанси и прочие… — Замълча, погледна бързо мъжа срещу себе си и видя безизразната му физиономия. Покашля се и добави: — Десет дни минимум. Приемливо ли е?
— Приемливо е.
— Значи се разбрахме.
— Да.
— Декларацията, представена ни от малазанското посолство, е неприемлива.
Съветник Кол прикова погледа си в гладко обръснатото лице на Ханут Орр и не видя в него нищо освен онова, което бе виждал винаги. Страх, презрение, коварство и откровена лъжа, сбраните ведно сили на омраза и злост.
— Така заявихте вие. Но както разбирате, заседанието приключи. Старая се да оставям проблемите на Съвета в залата. Политиканството е навик, на който се поддавате прекалено бързо, съветник.
— Не помня да съм искал съвета ви.
— Не, само моята преданост. От двете избрахте погрешното, съветник.
— Едва ли, след като е единственото важно.
— Да — усмихна се Кол, — напълно ви разбирам. Е, сега ще ме извините, но…
— Обяснението им защо имат нужда от разширяване на посолството е неубедително — толкова ли сте лековерен, съветник Кол? Или е въпрос само да ви се напълни кесията, за да ви купят гласа?
— Или ми предлагате да ме подкупите, съветник Орр, или намеквате, че съм подкупен. Първото изглежда крайно невероятно. Следователно трябва да е второто, а тъй като случайно стоим тук в коридора, с други наоколо — достатъчно близо, за да ви чуят — не ми оставяте никакъв избор, освен да потърся порицание.
Ханут Орр се изсмя презрително.
— Порицание? Това ли е начинът на страхливеца да избегне истински дуел?
— Приемам, че казусът е толкова рядък, че вероятно знаете малко за него. Много добре, заради защитата ви, позволете ми да обясня.
Около тях вече се бяха събрали десетина съветници и слушаха, с подобаващо мрачни изражения.