Кол продължи:
— С настоящото приемам вашето обвинение за официално. Процедурата оттук насетне е да се назначи независима комисия, която да започне разследване. Разбира се, въпросното разследване е изключително задълбочено и ще включи подробна ревизия на финансовите дела и на двама ни — да, на обвинител и на обвиняем. Тези проучвания неизбежно ще се… разпространят, така че на светло ще излезе всевъзможна информация от личен характер. След като се събере цялата изискуема информация, моите адвокати ще прегледат вашето досие, за да решат дали е уместно да се предяви контраобвинение. В този момент процедурата се поема от съдебните органи.
Ханут Орр беше пребледнял.
Кол го изгледа учудено.
— Е, да търся ли порицание, съветник?
— Не намеквах, че взимате подкупи, съветник Кол. И се извинявам, ако невниманието ми е довело до такава интерпретация.
— Разбирам. А да ми предлагате друга?
— Ами…
— В такъв случай, приключихме ли с политиканстването?
Ханут Орр кимна сковано, след което рязко се обърна и се отдалечи, последван след миг от Шардан Лим, а след това, с добре усвоена небрежност — и от младия Горлас Видикас.
Кол се загледа след тях.
Истрайсиън Д’Арл се доближи до него, хвана го под ръка и го поведе към една усамотена ниша — от предназначените точно за политиканстване извън залата. Двама слуги им поднесоха охладено бяло вино и бързо се отдалечиха.
— За малко беше — измърмори Истрайсиън.
— Той е млад. И глупав. Фамилна черта? Възможно е.
— Никакъв подкуп няма, нали?
Кол се намръщи.
— Не като такъв. Официалната изтъкната причина беше точно както каза Орр. Неубедителна.
— Да. А той не е запознат с неофициалните.
— Не е. Погрешната комисия.
— Едва ли е случайно. На тази амбициозна тройка им дават места във всяка безсмислена комисия, за която можем да се сетим — но това не ги ангажира достатъчно, както изглежда. Още намират време да ни се изпречат на пътя.
— Някой ден — каза Кол — те наистина ще станат точно толкова опасни, колкото си мислят, че са.
Извън сградата, застанали на яркото слънце, тримата амбициозни млади съветници оформяха нещо като остров сред море от накацали гълъби. Никой не забелязваше гукането от всички страни.
— Ще имам главата на тоя кучи син някой ден — изръмжа Ханут Орр. — Набучена на пика пред портата ми.
— Беше доста непредпазлив — рече Шардан Лим, без да се старае особено да прикрие презрението си.
Ръката на Орр посегна към дръжката на рапирата.
— Вече започва да ми идва до гуша от теб, приятелю. Явно си наследил цялата слабохарактерност и хленчене на предшественика си. Признавам, че се надявах на нещо по-добро.
— Чуйте се само — каза Горлас Видикас. — Захапа ви едно голямо псе и сега се зъбите един на друг, и защо? Защото голямото псе е прекалено голямо. Да можеше да ви види сега.
— Казва го мъж, който не може да държи жена си на каишка — изсумтя Ханут Орр.
Беше ли съзнателно съвършеното продължение на метафората? Кой може да каже? Във всеки случай, за изумление и на Орр, както и на Лим, Горлас Видикас само се усмихна, все едно оценява контраудара. Забърса показно прахта от маншетите си.
— Е, добре, оставям ви двамата на… както и да е, имам работа, която ще ме задържи извън града до края на деня.
— Онзи железар никога няма да се добере до Съвета, Видикас — рече Шардан Лим. — Няма свободно място и това положение едва ли ще се промени скоро. Това твое партньорство няма да те доведе доникъде и няма да ти спечели нищо.
— Напротив, Шардан. Аз забогатявам. Имаш ли представа колко важно е желязото за този град? А, виждам, че тези неща са твърде дребни за такива като вас. Така да бъде. Като бонус, скоро ще получа имот и в самия град. Беше и ще продължи да бъде крайно изгодно партньорство. Лек ден и на двама ви, господа.
Не можеше да се отрече вродената бруталност, която излъчваше Себа Крафар. Беше едър като мечка и макар буквално никой от хората, които избутваше от пътя си, докато прекосяваше пазарния площад, да не знаеше, че е Майстор на Гилдията на убийците, всички все пак се отдръпваха припряно и отбягваха всякакъв сблъсък с него. А и да помислеше някой от по-войнствените да предизвика този грубиян, то само един по-внимателен поглед набързо го отказваше от подобни идеи.
Себа Крафар минаваше през гъстата човешка гмеж като нажежен нож през свинска мас, прилика крайно подходяща за собственото му мнение за човечеството и за мястото му в него. Едно от последствията от това му поведение обаче беше презрителният му поглед, който го водеше до арогантна небрежност. Поради това той изобщо не забеляза невзрачната фигура, която вървеше след него.