— Типично. Сложи и малко тлъстини, и изведнъж се оказва, че съм твърде тежка за всички.
— Не си дебела и го знаеш. Ти имаш… — Баратол се поколеба — форми.
Сцилара помисли да се изсмее, но реши, че ще изглежда обидена и той ще се почувства още по-зле. Освен това думите й не бяха нищо повече от отчаяно подвеждане — беше отслабнала доста, след раждането.
— Баратол. Не ти ли е хрумвало, че съм това, което съм, защото зад него няма почти нищо?
Той се намръщи.
Чаур се смъкна от сандъка, приближи се до нея, потупа я по главата с лепкава длан и излезе на двора.
— Но си преживяла много.
— А ти не си ли? Богове на бездната, ти беше офицер в Червените мечове. Онова, което направихте в Ейрън…
— Просто избягвах бъркотията, Сцилара. Както обикновено.
— За какво ми говориш?
Той извърна очи.
— Ами… след като Кътър те остави…
— А Дюйкър е твърде стар, а Пикър е жена и е забавно, но не е сериозно — за мен поне — и се оказа, че имам нужда от друг мъж. Чаур е дете, в главата имам предвид. Оставаш… ти.
Грубият сарказъм в гласа й го уязви и той я изгледа, стъписано. После каза:
— Аз съм си тук.
— Ох — въздъхна тя. — Май точно това заслужавам. Малко му бях… отпуснала края. Търсех, опитвах, не намирах, пак търсех. И пак. Тук си, да. Това мога да го разбера.
— Не че е толкова важно — каза Баратол. — Само че не искам да съм поредният мъж, останал по пътя ти.
— Нищо чудно, че си посветил живота си на правенето на оръжие и броня. Проблемът е, че ги правиш за други.
Той не отвърна. Просто я гледаше и тя осъзна, че вече я гледа от доста време. Изведнъж се почувства неловко и дръпна от лулата.
— Баратол, май трябва да направиш броня и за себе си.
Той кимна.
— Разбирам.
— Няма да давам обещания, които не мога да спазя. Все пак непостоянството ми като че ли е на свършване. Хора като нас, които прекарват целия си живот в търсене, хм, дори когато го намерим, обикновено не го разбираме… докато не се окаже твърде късно.
— Кътър.
Тя примижа.
— Не е останало място в сърцето му, Баратол. Нито за мен, нито за никого.
— Значи сега просто се крие?
— Така мисля.
— Но той е разбил сърцето ти, Сцилара.
— Нима? — Тя се замисли. — Може би. Може би аз съм тази, на която й трябва броня. Хм, върна ми го, нали? — И стана.
Баратол се сепна.
— Къде отиваш?
— Какво? Не знам. Някъде. Има ли значение?
— Чакай. — Той пристъпи към нея. — Чуй ме, Сцилара. — И замълча, чувствата се бореха на лицето му, търсеха думи. Баратол се намръщи. — Вчера, ако Кътър просто беше наминал тук, за да си кажем „здрасти“, щях да го хвана за гърлото. Да ме вземе Гуглата, сигурно щях да го скъсам от бой и да го вържа за тоя стол. Та да седи… докато дойдеш.
— Вчера.
— Вчера си мислех, че нямам шанс.
Този път тя май се затрудни с думите.
— А днес?
— Мисля, че… Току-що си навлякох броня.
— Войникът… се връща в строя.
— Е, аз съм мъж. Мъжете са войници.
Тя се усмихна.
— Съвсем вярно.
А след това се наведе и той бавно вдигна ръце, за да я вземе в прегръдката си, и тя почти притвори очи — цялото това облекчение, цялото това очакване за наслада, за радост дори… а вместо това той я хвана под раменете и рязко я избута настрани. Стъписана, тя се обърна и видя цяло отделение на Градската стража на водата.
Офицерът им поне намери благоприличието да се изчерви от смущение.
— Баратол Мекхар? По заповед на градската управа тази ковачница временно е затворена. Ще се наложи да ви отведа в ареста.
— Обвинението?
— Представено от Гилдията на ковачите. Нарушение на реда за изхвърляне на отпадъци. Обвинението е сериозно. Може да загубите работата си.
— Не разбирам — отвърна Баратол. — Използвам градския канал…
— Но трябва да използвате промишления, които минава успоредно на градския.
— За пръв път чувам за такова нещо.
— Е — намеси се глас зад стражите, — ако бяхте член на Гилдията, щяхте да знаете тези неща, нали?
Гласът беше женски, но Сцилара не успя да види жената зад мъжете на входа.
Баратол вдигна ръце.
— Ами добре, ще се подчиня с удоволствие. Ще прокарам тръби и…
— Можете да го направите — прекъсна го офицерът, — след като обвиненията ви бъдат предявени в съда, платите си глобите и прочие. Междувременно тази работилница трябва да се затвори. Газовите клапи трябва да се запечатат. Материалите и инструментите ще бъдат конфискувани.
— Ясно. В такъв случай, позволете ми да уредя някои неща за помощника си — къде да отседне и…
— Съжалявам, но обвинението е срещу двама ви — вас и чирака ви.
— Не съвсем — намеси се жената отзад. — Ковачът не може да има чирак, ако не е член на Гилдията. Двамата заговорничат против интересите на Гилдията.