Слава на всички неведоми богове, въргалящи се в сметта на това проклето село, че демоните бяха толкова глупави. Нито един не се беше опитал да скочи през който и да е от двата прозореца с плътно затворени кепенци от двете страни на входа, макар че с онзи настръхнал мечок, Грънтъл, който ги чакаше с двата си извадени криви меча при единия и с Фейнт и братята Боул при другия, ако някой от демоните все пак опиташе, щяха да го посекат на място. Или поне така се надяваше Реканто, тъй като се беше сврял под една маса, а една маса не е кой знае какво прикритие, или нямаше да е, ако гадните демони се окажеха достатъчно гадни, че да разкъсат Грънтъл, Фейнт и двамата Боул, и трелла, и Суитист Сафърънс покрай тях.
Майстор Квел и оная блатна вещица, Прешъс Тимбъл, се бяха сврели някъде отзад, при залостената врата към мазето, и Гуглата знаеше какво правеха там. Глано Тарп липсваше — заминал беше с конете, когато те продължиха направо, а каляската сви наляво, и Реканто беше повече от сигурен, че идиотът се е пребил лошо. Ако не и още по-лошо.
Колкото до оня труп, картографа, последния път, когато го мярна, все още беше привързан за едно колело и се въртеше бясно, когато то се отскубна от оста и се затъркаля нанякъде в дъждовната нощ. Не можеха ли демоните да хукнат след него? Щеше да е скапано по-лесна битка за тях…
Ударите правеха вратата на трески: една от ръцете се изви надолу и ноктите се забиха дълбоко в гърба на Маппо, което го накара да изохка, а охкането не беше добре, защото означаваше, че Маппо може просто да се предаде, да се откаже да ги задържа, а влезеха ли вътре, щяха да скочат право към този, дето се криеше под масата. Не беше честно. Нищо не беше честно! Какво по дяволите му беше честното на това?
Той измъкна рапирата си и я стисна в разтрепераната си ръка. Замах напред, както беше на колене — възможно ли беше изобщо това? Скоро щеше да го разбере. О, да, поне едно от тия гадни същества щеше да намушка лошо, да! Ако другите две (адски сигурен беше, че са общо три) вземеха, че го разкъсат след това, ами добре, просто страхотно. Повече от това човек не може да направи, нали?
Грънтъл изкрещя нещо на Маппо, а треллът му изрева в отговор, събра краката си и се надигна, сякаш се канеше да скочи на една страна — безкрайно благодаря, огре! — а след това Маппо най-неочаквано направи точно това, надясно, метна се в краката на двамата Боул и Фейнт и ги помете със себе си на пода.
Взрив от дървени парчетии и блъскащи из въздуха ръце, щракащи зъби, мръсна коса и ужасно безумни лица — и трите вряскащи жени нахлуха.
Двете спряха много бързо, когато главите им отхвърчаха сред дъжд от зеленикава пяна, а телата рухнаха на пода и започнаха да се тресат дивашки.
Докато ставаше това, третата връхлетя право към Реканто. Той изкрещя и изпълни удара си от колене, което естествено не беше никакъв удар. „Стрела“ по-скоро, изхвърляне напред на горната част на тялото, с изпъната ръка и връх, и докато залиташе по очи, а главата му се натресе в пода с кършещ костите пукот, върхът на рапирата се блъсна в нещо и оръжието се огъна опасно, тъй че той го пусна и то отскочи нагоре, а после надолу, предпазителят дрънна в тила му не веднъж, а два пъти, като всеки път забиваше лицето му в дъските, носът му изпращя, очите му се напълниха с парещи сълзи, а в мозъка му изригна вонята на миши барабонки и мръсотия… и той се просна в локвата бликнала кръв.
Всичко беше странно затихнало. Реканто изстена и се повдигна на лакът.
И зяпна оцъклените ужасни очи на жената, която го бе нападнала. Върхът на рапирата се беше забил между очите й толкова много, че би трябвало да е излязъл някъде отзад от черепа й — но го нямаше там. Което означаваше, че…
— Тя я счупи! — изрева той побеснял. — Счупи ми проклетата рапира!
Жената демон беше на колене, изпънала напред глава и с все още зейнала уста, горната част на тялото се беше подпряла на съборения стол, послужил като жалка барикада. Другите две, останали без глави, продължаваха да се тресат по пода сред локви зеленикава слуз. Грънтъл се беше вторачил в лепкавата течност, зацапала широките остриета на мечовете му.
Маппо, братята Боул и Фейнт бавно се изправиха.
Суитист Сафърънс, стиснала глинена бутилка, се олюля към Реканто.
— Ж-жалко за рапирата. Но проклета да съм, Илк, ако това не беше най-чистото забиване, което съм виждала.
Реканто примижа, избърса с ръкав кръвта от счупения си нос и раздраните си устни и се ухили.
— Е, да, майсторски синхрон и…
— Имах предвид, как съобрази, че тя ще се спъне в една от главите, дето се изтъркаляха, ще падне на колене и ще се изпързаля така точно в забивката ти?
Спънала? Изпързаляла?