— Чакай малко — изръмжа треллът.
— Да не си посмял — сопна се Прешъс Тимбъл.
Крачеха към пивницата, Прешъс Тимбъл отпред, а двамата подтичваха да не изостанат. Това, че беше дребна и й трябваха две стъпки на всяка тяхна една, изглеждаше без значение.
— Но пък — продължи тя, може и онзи Джагът да скочи да пререди опашката, и до заранта всички ще сме заченали по някое гадно чудовище, половин Трелл, половин Джагът, половин пиклив маг, половин…
— Близнаци? — попита Квел.
Тя го изгледа злобно през рамо.
— О, много смешно!
— Все едно — добави Квел. — Сигурен съм, че нещата не стават точно така…
— Откъде знаеш? Не, ние със Суитист и Фейнт се разкарваме оттук веднага щом си съберем багажа — можете да ни вземете някъде по пътя. Това проклето село може да върви при Гуглата, с Бедуск Пал Ковус Агейп воглаве. Те бездруго са проклети морски мародери и ако някой заслужава да бъде прокълнат, това са те.
— Тук не бих спорил — каза Маппо.
— Престани да се опитваш да се пъхаш под полата ми, Трелл.
— Какво? Но аз не…
Квел го прекъсна:
— Ти не носиш поли, вещице. Макар че ако носеше, щеше да е много по-лесно…
Тя се обърна.
— Кое щеше да е по-лесно, Квел?
Той се спря и отстъпи назад.
— Извинявай, на глас ли мислех?
— Ако си мислиш, че проклятието на това село е лошо, само почакай да видиш аз какво мога да измисля!
— Добре, добре. Разбрах те, Прешъс. Успокой се. Вие трите просто тръгвате, нали? Ние оправяме впряга и ви намираме, точно както каза.
Тя го изгледа сърдито и отново закрачи напред.
Грънтъл ги видя как бързат към входа на пивницата и извика:
— Майстор Квел, коларят ви е купчина кокали ей там отзад, но още диша.
— Ами трябваше да ги пусне тия проклети юзди — изръмжа Квел. — Сега и с лечителство трябва да се занимавам, а то отнема време. Просто страхотно! Как точно се очаква да оправя каляската? Защо някой друг не може да свърши нещо полезно? Ти, вещице — иди изцери Глано…
— Не го мога това! Е, мога да слагам шини и да плюя на раните да прогоня инфекцията, но както чувам, тук ще трябва много повече от това. Така ли е, Грънтъл?
Татуираният воин сви рамене.
— Сигурно.
— Да не си се опитал — изръмжа му тя ядосано и влезе в кръчмата.
Грънтъл зяпна след нея.
— Какво иска да каже? Какво да опитвам?
— Да й бъркаш под полата — каза Квел.
— Но тя не носи…
— Не е в това работата — прекъсна го магьосникът. — Разсъждаваш като мъж. Това ти е грешката. Това е грешката на всички ни всъщност. Ей затова си стоим тука, трима мъже без жени. Ако вземем да й кажем, виж сега, Прешъс, изобщо не сме си го и помисляли, знаеш ли какво ще каже тогава? Че какво ми е на мен? Толкова ли съм грозна или какво? — и пак щяхме да сме в беда.
Грънтъл погледна объркано Маппо, който, доста загадъчно, само кимна.
— Хайде, води ме при него, Грънтъл — каза Квел.
В единия край на двора имаше конюшня, а до нея товарна платформа, построена от стари дъски в края на огромен, здраво построен склад. Юла и Емби бяха помогнали на Глано да седне, а картографът, отвързан от колелото, залиташе в кръг и бършеше и стържеше тор от лицето, врата и гнилите си дрипи.
Глано беше стигнал до единайсетата любов в живота си, някаква си Хербу Наст.
— … и тя значи носеше лисица на врата си — не просто кожата, забележете, самото истинско животно, лапите му вързани с копринени преплитки, замуцунено с кожа, но най-добре помня очите на животинчето — леле какъв поглед! Паника, все едно тъкмо е разбрало, че е хванато в най-ужасния си кокошмар. Не че тя не изглеждаше добре де, с онова нейно козе лице — нали знаете, ония дълги къдрави косъмчета, дето се показват под брадичките им след определена възраст — споменах ли, че обичах жените ми да са с живитейски опит? М-да. Най-определено. Искам да видя десетки и десетки години мизерен живот в очите им, тъй че като се появя аз, ами, все едно свеж пролетен дъжд над повехнала маргаритка. Та за коя разправях? Лисица, коза, паника, вързана… а, да, Хербу Наст…
И млъкна. Толкова изведнъж, че нито Юла, нито Емби забелязаха внезапната злокобна тишина, а просто продължиха с усмивките и киманията, с които бяха съпровождали монолога на Глано, и все още продължаваха да се усмихват и да кимат, когато фигурата, появила се на товарната платформа на склада — същата, чиято поява така дълбоко бе стъписала Глано Тарп, че ломотещият му език замръзна увиснал — пристъпи и спря точно пред тримата, а конете драснаха в паника към най-далечния ъгъл на двора с бясно тропане на копитата.