— Никакви загуби дотук и това е добре — рече Квел.
— Не знаех, че практикуваш Денъл — каза Грънтъл.
— Всъщност не го прилагам. Е, имам разни еликсири, мазила и мехлеми от Висшия Денъл, за спешни случаи.
— Като сега?
— Може би. Ще видим.
— Счупени крака…
— Не му трябват крака, за да кара каляската, нали? Освен това може да откаже услугите ми.
— Че защо?
— Лечебните разходи се приспадат от дяла му. Може да излезе от това с дълг към Гилдията, вместо обратното. — Сви рамене. — Някои отказват.
Стигнаха до ниския каменен зид и спряха.
— Кой в името на Гуглата е онова? — възкликна Грънтъл, взрян във високата дрипава фигура до братята Боул.
Квел изпъшка и отвърна:
— Хм, само предположение, забележи, но бих казал, че е жената на провоста.
— Женен е за джагътка?
— Бил е, допреди да я зарови, но после дворът се е срутил в морето и отнесъл и нея. А сега се е върнала и съм готов да заложа печалбата от цяло пътуване, че не е в най-доброто си настроение. — Ухили се. — Май ще можем да се оправим с всичко това. О, да, вече можем да се оправим с всичко това.
Тази увереност беше разклатена, когато на Юла и Емби изведнъж им хрумна да нападнат джагътката. С дивашки рев, те се хвърлиха към нея и тримата започнаха да се бутат, дърпат, блъскат, докато най-сетне не изпопадаха на кълбо от ръце и крака, което зашляпа тежко в разкаляния тор.
Квел и Грънтъл се прекатериха припряно през зида и затичаха към тях.
Глано Тарп крещеше нещо неразбираемо и се мъчеше да изпълзи по-надалече от свадата.
От джагътката изригна магия — оглушителен взрив, от който целият двор и сградите наоколо подскочиха. Грънтъл примига, внезапно заслепен, и залитна в калта. Чу как Квел пльосна до него. Искрящите мълнии разцепиха въздуха и окъпаха всичко в накъсани зловещи сенки.
Глано Тарп закрещя още по-силно и отчаяно.
Щом зрението му се върна, Грънтъл с изумление видя, че двамата Боул още са живи. Всъщност бяха докопали по една ръка и държаха здраво. Джагътката се мяташе и ръмжеше.
Грънтъл извади двата си криви меча и закрачи към тях.
— Юла! Емби! Какво правите!?
Двете оплескани с кал лица се извърнаха към него, разкривени от гняв.
— Блатна вещица! — изрева Юла. — Тая е от тях, от блатните вещици!
— Не обичаме блатни вещици! — добави Емби. — Убиваме блатните вещици!
— Майстор Квел каза, че тази може да ни помогне. Или щеше поне, ако не й бяхте скочили така!
— Отсечи й главата! — викна Юла. — Това обикновено върши работа!
— Няма да й сека главата. Пуснете я! Веднага!
— Ще ни нападне!
Грънтъл се наведе.
— Джагът… престани да ръмжиш… чуй ме! Ако те пуснат, ще спреш ли да се биеш?
Очите й изгаряха като огън. Тя продължи да се бори още малко, след това се отпусна. Огненият поглед помръкна и след няколко дълбоки хрипливи дъха тя кимна.
— Добре. Кажи на тези двама глупаци да ме пуснат!
— Юла, Емби — пуснете я…
— Първо й отсечи главата!
— Пуснете я веднага, Боул, или ще отсека вашите глави!
— Първо на Емби!
— Не, първо на Юла!
— Имам два меча, момчета, тъй че ще го направя едновременно. Съгласни?
Двамата Боул се спогледаха сърдито.
— Не — каза Емби.
— Тогава я пуснете.
Двамата пуснаха джагътката и отскочиха, а тя разтърси ръце и се изправи. Пое си дъх и се обърна към двамата братя, които бяха приклекнали в калта и я гледаха като вълци.
Майстор Квел се беше хванал за главата.
— Идиоти такива — изпъшка той. — Джагът, твоят мъж е прокълнал това село. Тралка вонан. Можеш ли да направиш нещо?
Тя се опитваше да избърше калта от изгнилите си дрипи.
— Не сте тукашни. Що за хора сте?
— Само минаваме оттук — отвърна Квел. — Но на каляската й трябва ремонт — а имаме и ранен…
— Каня се да унищожа това село и всички в него — това притеснява ли ви?
Квел облиза окаляните си устни, намръщи се и отвърна:
— Зависи дали включваш и нас в плановете си.
— Пирати ли сте?
— Не.
— Мародери?
— Не.
— Некроманти?
— Не.
— Тогава може и да останете живи — рече тя и изгледа ядосано двамата Боул.
— Мъжът ти казва, че и да умре, проклятието ще остане.
Тя оголи зацапаните си бивни.
— Лъже.
Квел погледна Грънтъл, но той само сви рамене.
— Не ми харесва идеята за безсмислено избиване, но пък мародерите са боклукът на човечеството.
Джагътката закрачи към каменната стена.
— Майстор Квел — подвикна Глано Тарп. — Имаш ли шини?
Квел отново изгледа ядосано Грънтъл.
— Казах ти, свидлив е кучият му син.