Временни прегради спираха тук-там тримата чужденци — заклещена в тясна уличка кола, конят издъхнал и краката му стърчат нагоре, половин семейство затиснато под обърналата се кола. Суетяща се тълпа около малка рухнала сграда, грабят всяка тухла и здрава талпа, а ако някой е затрупан отдолу — уви, никой не го търси.
Сцилара вървеше като жена, родена за да й се възхищават. И, о, да, хората я забелязваха. При други обстоятелства Бленд — след като беше друга жена — може би щеше да негодува, но пък тя цял живот беше изкарала незабелязвана. А освен това влизаше в числото на обожателите.
— Дружелюбни хора са тези даруджистанци — каза Сцилара, когато най-сетне завиха на юг от стената и продължиха към най-южното кътче на квартала.
— Усмихват се — отвърна Бленд, — защото искат да се въргалят с теб. И явно не си забелязала жените им, всички изглеждат все едно са глътнали нещо кисело.
— Може и да са.
— О, да, спор няма. Истината, че мъжете са мъже, това са глътнали.
— Какво друго да са мъжете освен мъже? — изсумтя Анци. — Твоят проблем, Бленд, е, че виждаш твърде много, даже когато го няма.
— О? А ти какво забелязваш, Анци?
— Подозрителни хора, какво.
— Какви подозрителни хора?
— Тия, дето непрекъснато ни зяпат, разбира се.
— Това е заради Сцилара — за какво според теб си говорехме току-що?
— Може да са, може и да не са. Може да са убийци, да дебнат да ни скочат.
— Онзи старец отзад, дето жена му го перна по ухото, да е убиец? Що за гилдия имат тука?
— Не знаеш дали е била жена му — сопна се Анци. — И не знаеш дали това не е сигнал за някой на покривите. Може би точно сега се набутваме в засада!
— Разбира се — съгласи се Бленд, — онази жена беше майка му, защото Гилдията се е разпоредила мама да се погрижи да даде сигналите и той да си изяде целия обяд, и ножовете му да са наточени, и да си е вързал връзките добре, за да не се спъне точно когато се хвърли да убие сержант Анци.
— Едва ли ще имам късмета да се спъне — изръмжа Анци. — В случай, че не си забелязала, Бленд, Близнака много лошо ни бута напоследък. Опонн нещо ни го е набрал, особено на мен.
— Защо? — попита Сцилара.
— Защото не вярвам в Близнаците, затова. Късметът е лоша работа. Опонн само дърпа сега, за да бутне по-късно. Дръпнал ли те е, не си мисли, че свършва дотук. Изобщо. Не, можеш да очакваш, че ще те бутне по всяко време, и знаеш само, че това бутване ще дойде със сигурност. Всъщност всички ние все едно сме си умрели.
— Е, за това не мога да споря — отвърна Сцилара. — Рано или късно Гуглата ни взима всички, това е единственото сигурно нещо.
— Нещо много сте бодри двамата тази сутрин — подхвърли Бленд. — Я, ето че стигнахме.
Бяха стигнали до казармата на Градската стража, мрачно и злокобно на вид здание, както се полагаше.
Бленд тръгна към караулката. Анци и Сцилара я последваха.
Стражът пред вратата ги спря с думите:
— Оръжията за проверка на първа маса. Дошли сте да посетите някого ли?
— Не — изсумтя Анци. — Дошли сме да го измъкнем! — И се засмя.
Шегата обаче не се стори смешна на никого, особено след като намериха „острилката“ и веднага се сетиха какво е. На всичко отгоре Анци направи грешката да се прави на войнствен сред петима-шестима много строги стражи, което, уви, доведе до закопчаването му.
След като всичко това приключи, Анци се озова в килия с трима пияни, само един от които беше в съзнание — пееше някаква стара класика от Фишер, с много печален глас. Имаше и още един, който май беше съвсем луд — беше убеден, че всички, които вижда, носят маска, зад която се крие нещо демонично, ужасно и кръвожадно. Бяха го задържали за опит да издере лицето на един търговец. Та той изгледа преценяващо Анци, преди да реши, че чужденецът с рижия мустак е прекалено як, за да се захваща с него, поне докато още е буден.
Присъдата беше задържане за три дни, стига Анци да се окаже образцов затворник. Малка неприятност и можеше да я удължат.
В резултат на всичко това мина доста време, докато Сцилара и Бленд успеят да получат разрешение да се видят с Баратол Мекхар. Срещнаха се с него в малка стая с двама стражи от двете страни на вратата, с извадени къси мечове.
Сцилара подхвърли:
— Приятелства си завързал тук, а?
Ковачът изглеждаше малко засрамен.
— Нямах намерение да се съпротивлявам на ареста, Сцилара. Чиракът ми, уви, реши друго. — И попита притеснено: — Какво научихте за него? Хванат ли е? Пострадал ли е?