Онова нападение бе оставило кошмарни спомени, които никога нямаше да оставят Хъмбъл Межър. Беше видял с очите си изнасилването и убийството на майка си и сестрите си. Писъци, пушек и кръв, навсякъде кръв, като горчивия дар на някой тъмен бог — о, щеше да помни тази кръв. Пребиха го, оковаха го, повлякоха го по улицата — и щеше да го сполети същата съдба като останалите, ако не беше един наемнически отряд, съюзен с града. Командирът му, висок свиреп воин, казваше се Джорик Шарпланс, прибра шепата оцелели пленници.
Този отряд след това бе прогонен от Еднооката котка от параноичните градски управители. Отплаваха на кораби през Старото кралско езеро малко преди друг акт на измяна да се окаже по-успешен от първия. Нова нощ на клане, този път от кървавите ръце на убийците на Нокътя, и Еднооката котка падна пред Малазанската империя.
Джорик Шарпланс пусна пленниците на свобода на дивия южен бряг на езерото, при самото подножие на Еднооките планини, с достатъчно припаси, за да прехвърлят планинските проходи до Старото кралско плато. Оттам Хъмбъл Межър поведе оцелелите от домакинството, роби, както и свободни граждани, по търговските пътеки до град Мечка. Кратък престой там, а после на юг до Кръпка и Пътя на ривите.
В Пейл се заседяха малко, а след това побягнаха от нова малазанска обсада към Даруджистан с окаяната колона бежанци.
Там Хъмбъл Межър пое последната оцеляла кантора от дейността на баща си, започна дълъг, пресметлив процес на преустройване, който закали тактическите му умения и силата на духа му.
Дългото тежко пътуване му бе осигурило верността на хората му. Робите бяха възнаградени с освобождение и никой не отказа предложението му за работа. Търговията му с желязо процъфтя. По едно време изглеждаше, че проклятието, каквото бе Малазанската империя, може като нищо да го разори отново. Но беше имало дар, кръвен дар, който той вече разбираше добре, и животът на града бе пощаден.
За колко дълго? Хъмбъл Межър беше добре запознат с начина, по който действаше империята. Проникване, хитри дестабилизиращи ходове, убийства, разпалване на паника и разпадане на реда. Това, че вече имаха посолство, не беше нищо друго освен средство да вкарват гибелно опасните си агенти в Даруджистан. Е, той беше приключил с бягането.
Бащините му предци бяха търгували с желязо дванайсет поколения. Тук, в кантората си в квартал Джадроуби на Даруджистан, в складовете много над уличното ниво, беше намерил дневници, стигащи шестстотин години назад. И сред най-древните от тези свитъци Хъмбъл Межър бе направил откритие.
Даруджистан нямаше да падне под властта на Малазанската империя — той беше намерил средството, за да осигури това. Да гарантира всъщност вражеска сила никога да не застраши града, който той вече наричаше свой дом, никога повече да не бъде заплашено семейството му, хората, които обичаше.
Хъмбъл Межър добре съзнаваше, че за да постигне това, ще му е нужна цялата прозорливост в довеждане на някои планове до изпълнение. Щяха да са му нужни огромни суми, с които той вече разполагаше. И, уви, трябваше да бъде безскрупулен.
Неприятно, да, но необходима жертва.
Централната служба на Железарите Елдра представляваше гмеж от постройки, складове и работилници северно от портата Два вола. Целият комплекс беше заграден с висока стена и напълно самостоятелен. Пред дългата едноетажна леярна срещу западната стена се нижеха три реда ковачници. Под нея минаваше подземен поток, който осигуряваше отток в река Майтън, а отпадъците, изливащи се в него, даваха името на близкия залив Кафяв поток. През повечето дни петното се разпростираше далече навътре в Лазурното езеро, неприятна последица от обработката на желязо, както често казваше той пред градските власти, щом оплакванията на джадроубските рибари станеха прекалено остри, за да се пренебрегнат. Предложенията за компенсация обикновено се оказваха достатъчни, за да усмирят подобни възражения. А и желязото наистина беше нужно на всички.
Административната сграда се издигаше срещу южната стена на двора — администрация и жилищни помещения. Жилищата на персонала заемаха крилото най-близо до южния край на леярната. Централният блок приютяваше архивите и стаите на чиновниците. Последното крило беше най-старата част на сградата, основите му датираха от век, в който най-използваният метал бил бронзът, а цивилизацията все още била само обещание. Много под наземното ниво на това крило древни стълбища се виеха надолу през пластове варовик и свършваха в низ от грубо всечени куполни зали, използвани за складове от поколения. Хъмбъл Межър подозираше, че преди това светско приложение тези крипти са изпълнявали много по-мрачна функция.