В капитанската каюта, пред погледа на Сцилара, сестра Спайт, със смътна усмивка на сочните устни, напълни бокали с вино и ги постави пред насядалите около кръглата маса за карти свои гости. Усмивката й бързо се стопи в тъжно мръщене — съвсем леко преувеличено, — когато Кътър се завъртя в стола си и обърна гръб, твърде ядосан, за да приеме мирния жест.
— Е, не — рече Спайт. — Точно сега малко зрялост ще е истинско облекчение. Пътуването ни беше дълго, да. Но все пак, повтарям: отлагането на слизането ни до свечеряване си остава най-разумният ход.
— Никакви врагове нямам тук — войнствено изръмжа Кътър. — Само приятели.
— Това може и да е вярно — отстъпи Спайт. — Но те уверявам, млади ми убиецо, Даруджистан не е градът, който си оставил преди години. Изтръпнал е, стои на самия ръб на голяма опасност…
— Знам това! Чувствам го… чувствах го още преди да дойда на борда на прокълнатия ти кораб! Защо си мислиш, че да си стоя тук и да не правя нищо ми се струва най-лошото възможно решение? Трябва да видя някои хора, трябва да предупредя…
— Олеле. Ти наистина ли вярваш, че никой освен теб не осъзнава опасността? Че всичко виси в равновесие ей там, на пръстите ти? Арогантността на младите!
Сцилара напълни лулата си с ръждивец и я разпали. Тежки, мрачни настроения витаеха в каютата. Нищо ново в това, разбира се. Цялото това пътуване беше объркано и противоречиво от момента, в който тя, Кътър, Баратол и Чаур бяха измъкнати от морските вълни, докато от небето пердашеха гигантски огнени буци. Поклонници бок’арала, окаяно муле, стара вещица, която се разпадаше на куп паяци, стига човек да погледне на верев към нея. Мършав, напълно побъркан Върховен жрец на Сянка и трелл с разбито сърце. А Спайт, макар да се държеше като глезена принцеса, всъщност си беше магьосница соултейкън, ужасно могъща и опасно луда, като някоя Древна богиня. Не, по-пъстър и нелеп товар пътници и екипаж Сцилара не можеше да си представи.
„А ето, че вече сме тук. Горкият Даруджистан!“
— Няма да е задълго — заговори тя на Кътър. — Наистина ще е по-добре да се опитаме да останем колкото може по-незабележими.
Искарал Пъст, седнал на стола си и вдигнал краката си толкова високо, че жабешкото му лице надничаше между коленете, като че ли се задави при този коментар. След това, почервенял и опулен, се намръщи към масата.
— Имаме екипаж от побъркани маймуни! — Кривна глава и зяпна сащисан Сцилара. — Можем да опушим риба с тая — само я накачваме в косата й! Е, да, рибата накрая ще ни изтрови всички, което може би всъщност е планът й! Не посяга на ядене и пиене — о, да, разкрих я аз. Никой Върховен жрец на Сянка не можеш го излъга толкова лесно! О, не. Та за какво говорех? — Смръщи вежди, после изведнъж се надигна застрашително и я изгледа с яд. — Незабележими! Защо просто не се свреш в тоя свой облак дим, жено!
В отговор тя с усмивка му прати облаче дим.
Спайт остави бокала си на масата.
— Може би е редно да обсъдим бъдещите си действия, не мислите ли?
Въпросът, отправен към всички, пожъна само празни погледи.
Спайт въздъхна.
— Маппо Рънт, онзи, когото търсиш, не е на този континент. Въпреки това бих те посъветвала да тръгнеш оттук по суша, може би чак до Ламатат, където би трябвало да можеш да си намериш превоз до злата империя на Ледер.
Треллът я изгледа изпод тежките си вежди и отвърна:
— Тогава няма да се мая.
— О, той няма да се мае — зашепна Искарал Пъст. — Не, не, не. Твърде много гняв, твърде много скръб. Гигантският тъпак не може да се мае, още по-лошо — да мами. Маменето би било ужасно, пък и бездруго сигурно е незаконно. М-да, сигурно бих могъл да му уредя ареста. Заключен и забравен в някой тъмен зандан. О, трябва да поразсъждавам над тази възможност, а през цялото време ще се усмихвам благодушно. — И се усмихна.
Могора изсумтя и рече:
— Съпруже, предрекла съм съдбата ти. В Даруджистан ще е възмездието ти. Катастрофален сблъсък. Опустошение, злочестина за всички, развихрянето на ужасни проклятия и страховити сили. Разруха, такава разруха, че всяка нощ сънувам блажен мир, уверена, че вселената отново е в равновесие.
— Трудно мога да си представя Сянка да наложи равновесие над каквото и да било — рече Спайт. — Този твой съпруг служи на зъл бог, на пренеприятен бог. Колкото до пророчеството ти, Могора, случайно знам, че не притежаваш подобен талант…
— Но мога да се надявам, нали?
— Този свят не е подходящо място за пожелателно мислене, скъпа.
— Не съм ти „скъпа“! Ти си от най-лошия вид вещици, хубавица такава! Доказателство, че очарованието не е нищо друго освен обаяние…