— Ти не разбираш — отвърна Тайст Андий. — Никога не си разбирал, Каллор.
— Грешиш. Нямам нищо против никого от вас!
— Корлат…
— Нима си помисли, че намерението ми е било да убия Уискиджак? Че просто избивам достойни мъже и верни войници по своя приумица? Та ти дори не беше там! Силвърфокс трябваше да умре и това е провал, за който един ден всички ще се разкайваме. Запомни ми думите. Ах, богове, Спинок. Те заставаха на пътя ми, проклет да си! Точно като теб сега!
Спинок въздъхна.
— Май няма да има никакво греяно вино тази нощ.
— Недей.
— Тук съм, за да застана на пътя ти, Върховни кралю.
— Ще умреш. Не мога да спра ръката си — всичко ще е извън контрола ми тогава. Спинок Дурав, моля те! Не е нужно да става това.
Усмивката на Тайст Андий едва не разби сърцето на Каллор. „О, той разбира. Прекалено добре. Това ще е последната му битка. В името на Рейк, в името на когото и да било.“
Каллор извади меча си.
— Не ви ли хрумва, на който и да е от вас, какво причиняват на мен тези неща? Не, разбира се. Върховният крал е прокълнат да се проваля, но никога да не пропада. Върховният крал е само… какво? О, физическото въплъщение на амбицията. Ходещото доказателство за неизбежната му цена. Чудесно. — Приготви за бой двуръчния меч. — Майната ти и на теб.
С рев, който изригна като огън от гърлото му, Каллор връхлетя напред и замахна.
Желязо прокънтя в желязо.
Четири факли огряваха кръстопътя. Четири факли зарисуваха двама воини, вкопчени в битка. Щяха ли да са единствените свидетели? Слепи и окаяно безразлични със своя дар на светлина?
Засега отговорът трябва да е да.
Черната вода изглеждаше студена. Бездънна, кръвта на мрака. Издишваше сила на ледени мъгли, които пълзяха по брега и поглъщаха натрошени разядени скали и нападали дървета. Самата нощ сякаш се изливаше в това море.
Лъскавите пръстени се завъртяха и изтракаха. Клип бавно се обърна към Нимандър и останалите.
— Мога да използвам това — рече им. — Силата, вдигаща се от тази вода. Изпълнена е с потоци от чист Куралд Галайн. Мога да използвам това.
— Портал?
— Е, добре че поне един от вас мисли. Портал, да, Нимандър. Портал. Който да ни отведе до Черен Корал.
— Колко близо? — попита Скинтик.
Клип сви рамене.
— Достатъчно близо. Ще видим. Поне толкова, че да видим градските стени.
— Давай тогава. — Думите на Ненанда излязоха почти с ръмжене.
Усмихнат, Клип отново се обърна към Прореза.
— Никой да не говори. Трябва здраво да се потрудя.
Нимандър потърка лицето си. Чувстваше се изтръпнал, капнал от умора. Отдръпна се и седна на един балван. Точно над стръмния бряг дебелият мъх заглеждаше всичко, дънери на изгнили дървета, изтръгнати от земята корени, преобърнати черни камъни. Нощният въздух се впи в него, студен и влажен, прониза го до костите и стегна сърцето му. Заслуша се в тихия плясък на водата, всмукването и гъргоренето между камъните. Миризмата бе сладникава, наситена с гнило и сол.
Усещаше просмукващия се в тялото му студ на камъка.
Клип завъртя отново верижката и двата пръстена се завихриха, един златен, един сребърен, въртяха се и се въртяха. Иначе стоеше съвсем неподвижен, с гръб към всички.
Скинтик се отпусна до Нимандър. Погледите им се срещнаха и Скинтик сви рамене в безмълвен въпрос, а Нимандър му отвърна с леко поклащане на главата.
Беше мислил, че му остават още няколко дни. Да реши някои неща. Да реши кога. Да реши как. Алтернативите в случай, че се провалят. Тактиките. Планове за отстъпление. Толкова много неща имаше за обмисляне, а не можеше да говори с никого, не можеше дори да им намекне какво според него трябва да се направи. Клип беше вървял твърде близо до тях при това спускане, сякаш подозираше, сякаш съзнателно принуждаваше Нимандър да не казва нищо.
Толкова много неща имаше да им каже и толкова много неща, които трябваше да чуе. Спорове, възражения, претегляне на рискове, непредвидени обстоятелства, координиране. Всички неща, необходими за този, който трябва да води; но невъзможността да изкаже намеренията си, да изрече заповедите си в края на дълго обсъждане го правеха почти безполезен.
Само с присъствието си Клип го беше спрял.
В тази игра на ходове и контраходове Клип го беше надхитрил и това дразнеше. Шарадата беше разбита и щеше да има хаос, а в тази сцена Клип държеше предимството. Той имаше да се грижи единствено за себе си в края на краищата.