Докато в същия миг Върховната жрица залитна навън иззад една завеса като жена, изхвърлена от безумните гърчове в любовното ложе с ожулена от четина брадичка, зяпнали подпухнали устни, люшкащи се огромни гърди и вълни от пищна плът, излетя, да, и потъна в онзи килим, в кипналата гмеж от слуз и отрова, тъй че не беше никак чудно, че подхвана бесния си лудешки танц, но нека признаем, дори Могора бе твърде стъписана, твърде изумена, за да впие гора от нокти в тази тъй сладка плът… а бок’арала се нахвърлиха като бесни, почнаха да гребат с шепи вкусните тлъсти паяци и хрус-хрус в зейналите лакомо уста и сякаш паяците можеха да запищят, ами че да, те направиха точно това, когато кипнаха и се завихриха назад в дренажа.
Муле и маг с грохот изтрополиха през колонадата и навън през разбитите крила на друга врата, навън в унилата уличка с присвитото в ужас множество скрили се бегълци, които мигом се разпръснаха при появата на това страховито привидение и вихрещия се след него шквал от бок’арала.
Но нека бързо полетим, като опърлена от огъня мушица през града, назад към вола, докато той тича с разтуптяно сърце и задъхан — подгонен от една разгневена талига и кой знае още кой — и се приближава стремглаво към рухналите останки на някаква сграда…
Безумен хаос е най-тромавото възможно описание за онова, което последва нападението на Хрътките на Сянката. Малко след разбиването на портата Барън хукна на запад след Палид, щом костено белият звяр се откъсна от глутницата с нечестиви намерения към друга част на поразения град.
Палид — не знаеше, че я гонят — се натъкна на десетина градски стражи, затичали по средата на улицата към разрушената порта. Чудовищният звяр скочи сред тях и защрака с олигавените си челюсти. Натроши се броня, ръце, крака и оръжия се разхвърчаха из въздуха. Изригнаха писъци и кръв.
Докато Палид трошеше в челюстите си главата на последния страж, Барън се появи като лавина. Сблъсъкът изтрещя като гръмотевица и двата звяра се натресоха в стената на една голяма сграда.
Здравият укрепен вход хлътна навътре. Каменни парчета се врязаха в тримата нещастници, оказали се в предната стая. Огромните каменни блокове на рамката на входа се прекатуриха и заподскачаха като кокали на ашици и премазаха един от ранените, преди да е успял да изкрещи. Останалите двама, целите в кръв, бяха избутани от огромното писалище и затиснати към задната стена. И двамата издъхнаха с премазани кости и органи.
В търкалянето и блъскането си двете Хрътки разбиха писалището, а прикрепената към него решетка изхвърча нагоре и се натресе в тавана, който вече бе започнал да хлътва. С ужасно скърцане и стонове цялата предна част на зданието се свлече надолу.
Нова стена рухна под удара на двата звяра, а зад нея имаше коридор и решетки на килии, и други двама пазачи, които решиха да побегнат по прохода — но цялото това помещение се срутваше, железните решетки се трошаха от рамките си, ключалките се къртеха. Затворниците затъваха под натрошени греди, вар и тухли.
Изправена на задните си крака, блъсната от поредното връхлитане на Барън, Палид се натресе в една килия. Затворникът вътре падна и се претърколи настрани, а Хрътките, вкопчени отново една в друга, събориха задната стена и с ритане и ръмжене излетяха на открито — в уличката, която вече беше запълнена наполовина с падаща зидария: целият затвор се разпадаше.
Самотният затворник се изправи и се втурна след Хрътките…
Стената пред него се срути.
В уличката Палид успя да докопа с челюсти рамото на Барън и с дивашки замах я запокити във въздуха, тя се блъсна в останките на отсрещната стена… и стената рухна под съкрушителната й тежест.
В развалините на затвора нещо помръдна и затворникът — покрит с прах, натъртен и окървавен — започна да се измъква на свобода.
Чула звуците — пъшкане, кашляне и стържене, — Палид се обърна бясно, с пламнали очи.
А Баратол спря, все още със заклещени крака, зяпна тези огнени кълба и разбра, че са последното, което изобщо ще види.
Палид присви крака, оголи грамадните си зъби — и скочи…
И в този момент някакъв гигант се хвърли към нея с цялата си тежест и я удари ниско, под дясното рамо, толкова силно, че животното се извъртя, както летеше във въздуха.
Баратол се дръпна назад и колкото можа настрани. Оплесканата в червено глава на Хрътката се удари в развалините, последвана от ритащото във въздуха тяло.
А Чаур се надигна, погледна Баратол с яркочервена усмивка и му подаде огромната бойна брадва, която беше взел от ковачницата — оръжието на самия Баратол. Палид вече се изправяше. Чаур пусна брадвата в ръцете на Баратол и вдигна един грамаден камък.