Кътър вече съзнаваше, че — след нея — беше държал в прегръдките си две жени, все едно че те можеха да го накажат, всяка поред. Само едната беше успяла и сега той яздеше към нея, за да й каже, че е убил съпруга й. Не защото тя го беше помолила, защото всъщност не го държеше толкова здраво в ръцете си и никога нямаше да го държи. Не, Горлас Видикас беше мъртъв по други причини, подробностите за които бяха несъществени.
Щеше да й каже, че вече е свободна. Да прави каквото си поиска. Но каквото и да бе то, щеше да й каже, бъдещето й нямаше — не можеше — да включи него.
— Виж го, ето го там, до нея. Каква безочливост! Убива съпруга й, а сега тя виси на рамото му. О, създадени са един за друг тия двамата. И Гуглата дано да ги прати в най-дълбоката яма, и то скоро.
Можеше да понесе това, ако се наложеше. Но нея нямаше да обрече на такава съдба. Дори от любов не можеше да направи това.
Беше се върнал в града само за да я загуби завинаги.
Това отиване при Чалис щеше да е последното му. На разсъмване щеше да си е отишъл. Нямаше да липсва на Даруджистан.
Вгледа се отново в пленената луна в ръцете си. И тук, осъзна тя, бе детството й, в цялата му невинност. Замръзнало, безвременно и завинаги недостижимо. Трябваше само да се остави погледът й да потъне вътре, за да намери всичко, което бе някога. Прокълната с красота, благословена със здраве жизненост, с блясъка на обещание за…
Тъй че беше лесно да се изкачи на ниската стена, да се взре в каменните плочи на градината далече долу. Лесно да го пусне на свобода, да.
Заедно полетяха през пушливия въздух, а когато се удариха, кълбото се пръсна, мъничката луна излетя навън и заискри за миг във въздуха. Преди да угасне.
Сънищата няма да се забавят, ала прахта им ще се понесе вечно на вятъра.
Круппе познава скръбта. Закръгленият мъж трябва само да се поогледа около кръста, за да схване тутакси трагедиите на отминалите крайности и да разбере, че всичко, което трябва да мине, всъщност ще мине. С толкова натежало сърце, че би трябвало да го натовари на количка (или почти), и без никакво лукаво намигване, което да предложи, той напуска мрачното пространство на хана „Феникс“ и поема задъхан по знойния път към конюшните, където да се погрижи за своето добродушно муле, като ловко избягва озъбеното му хапане и бесните ритници.
Лунното лице се е разбило на хиляди искрящи очи. Нищо не може да се скрие и всичко се вижда. Всички могат да видят, че нищо не е останало скрито. Страховитият сблъсък е неминуем.
Огромното налягане потушава бушуващите пламъци като палец и показалец фитила на свещ. Тук и там, и другаде също тъй. Но тази благодат идва със сурово, жестоко бреме. Един бог е умрял, един договор е подпечатан, а на една улица, където по ъглите вече се сбират зяпачи, един изключително доблестен мъж е коленичил и е навел глава. Вятърът поема безплътните вериги, изригнали от меча в ръцете му, дърпа ги и ги разкъсва, разпилява ги на призрачни валма и те се стапят и чезнат в пушека, загърнал целия град.
Ще се вдигне ли отново?
Може ли да се отзове на това последно предизвикателство?
Що за мъж е той? Този белогрив Тайст Андий, чиито длани са зацапани с братова кръв, огромна загуба за един народ?
А, но погледнете внимателно. Сърцевината все още гори, гореща и чиста, и се сбира в себе си, подчинена на несломима воля. Той ще поеме раните на сърцето, защото Аномандър Рейк е мъж, който не вижда друг избор, който не приема друг избор.
Все пак засега дайте му още няколко мига покой.
Закръгленият мъж подкарва мулето през Даруджистан.
Съществуват изкушения и за някои те може да се окажат, ммм, непреодолими. Ако се наложи, закръгленият мъж може да се окаже най-здрава преграда.
Просто попитайте мъжа с чука.
Докато един воин крачеше сам — с тоблакай и вещица подире му, а отстрани — три, вече четири Хрътки на Сянката, — един вол и една талига спряха пред едно имение. Двамата мъже, които ги водеха, се разделиха, единият отиде отзад при талигата и разтрепераната му ръка опипа гръдния кош — със страх, че може да се окаже застинал — и след миг от устата му се откъсна тих хлип, но беше от облекчение. Другият забърза към малката вратичка и дръпна връвта на звънеца.