Нещо огромно беше дошло от дълбините на далечния мрак и беше поразило луната малко преди това. Първоначалният взрив от сблъсъка за кратко беше засипал с късове света спътник на луната, но ударната вълна бе това, което донесе погребалния камбанен звън на луната, а това отне време. Дълбоко в сърцевината й огромни приливи от енергия разтвориха пукнатини. Силите на сътресението разбиха кората. Енергията бе погълната, докато нищо повече не можеше да се понесе. Луната се пръсна.
Да оставим на пърхащите нетърпеливи умове да открият пророческия смисъл. Космосът не се интересува. Съдбите няма да се открехнат в усмивка.
Вече от хиляди източници, слънчевата светлина заигра долу по синия, зелен и охрен свят. Сенки бяха погълнати, тъмнината бе изтласкана. Самата нощ се разсипа на късове.
В град Даруджистан светлината беше навсякъде, като божии пръсти. Галеха, бъркаха, ровеха, навлизаха в долини, които никога не бяха виждали слънце. И всеки щурм разбиваше мрака и сянката. Всяко нахлуване възпламеняваше и прогласяваше сила.
Прескъпа благодатна находка, но не и възможност, която да остане пренебрегната, не. Не и тази нощ. Не и в град Даруджистан.
Палид и Лок, с опръсканите им в алено костено бели козини, с кожите им, провиснали на места на ивици, с черните дупки от ужасните рани по вратовете и другаде, пристъпваха една до друга по главния булевард, минаващ успоредно на езерния бряг. Ранени, но непоколебими.
Светлина лумваше, потичаше като река по пътя им.
Светлина мяташе коси лъчи между сградите и някои от тях блясваха, а от тези блясъци се появяваха още Хрътки. Вижте, Хрътките на Светлината са дошли.
Какво, този свят се променя неочаквано? Без намек, без предупреждение? Колко ужасно, колко внезапно! Колко съвсем… естествено. Обилие от правила, закони, всечени в камък, но те не са нищо повече от заблуди. Вижте онези, за които е все едно. Вижте подигравката в грейналите им очи. Негодувайте срещу неведомото, докато челюстите се разтварят широко за пеещото гърло.
Но не очаквай скръб от закръгления мъж. Той разперва широко пухкавичките си ръце. Той свива рамене. Запазва лукавата си усмивка за… ами, за теб!
Венасара и Каст бяха първите, присъединили се към Палид и Лок. Каст беше почти два пъти по-тежък от Лок, докато Венасара все още носеше белези от мъките по гледането на дърлещи се младоци. Ултама скоро се появи, дългокрака, лъскава, с широка глава, ниско наведена в края на мускулест врат. Огромните й кучешки зъби стърчаха надолу, бели и дълги като ками.
На една пресечка напред чакаха Джалан, Грасп и Ханас, най-младите три от глутницата, настръхнали и с блеснали в зла възбуда очи.
Гайт и след нея Генан дойдоха последни, господарят и господарката на глутницата, по-скоро сребристи, отколкото бели, с покрити с белези муцуни, деформирани от столетия страховити битки. Носеха дебели нашийници от черна кожа, обсипани с перли и опали — макар и вече далеч по-малко, много бяха опадали през годините.
Десет на брой. Всяка една не отстъпваше на Хрътките на Сянката.
Които бяха, ах, само пет.
Никой не застана на пътя на тези зверове. Идеха, за да вземат наградата за своя господар.
Драгнипур. Мечът на съвършената справедливост.
О, съвършената справедливост!
Високо в небето над града, с хлъзгане и снишаване, за да избегне всеки лъч на пъклената светлина, един немрящ дракон следеше Хрътките на Светлината.
Тулас Шорн не беше доволен, макар и нещо да течеше сладко като поток през ума му. Благослов, лумнал със смътни, весели нотки на почуда.
Тулас Шорн никога не беше съзнавал, че Гуглата, Господарят на Убитите, може да се окаже толкова… щедър.
Или навярно не беше нищо повече от таланта на един Джагът да предвижда най-лошото.
Както би могъл да отбележи някой Древен, няма нищо по-лошо от подозрителен дракон.
Не скърби. Отложи тази склонност за още малко. Ще й дойде времето.
Някои дарове са зли. Други не са, но какво са остава тепърва да се открие.
Тъй че отпусни се в следващите няколко мига, защото има още за разказване.
Искарал Пъст препускаше като обезумял. За жалост мулето под него бе решило, че мудната походка е съвсем достатъчна, което превръщаше двамата в крайно несъвместима двойка. Върховният жрец се мяташе напред-назад, накланяше се наляво и надясно. Краката му подритваха нависоко, с пръсти към небето, след това се люшваха надолу. Петите биеха по безчувствените хълбоци като по барабан, без никакъв ритъм. Юздите плющяха, но мулето беше изгризало юздечката, тъй че юздите бяха затегнати само за две изкривени пънчета, които като че ли бяха решили да пребият до несвяст горкия Пъст.