Мяташе се насам-натам все едно яздеше разгневен бик. Ръсеше пот, озъбен в дивашка гримаса, бялото на опулените му очи лъщеше.
Колкото до мулето — е, то просто си ходеше. Троп-троп (пауза) троп (пауза) троп-троп. И тъй нататък.
Точно над главата на Искарал Пъст кръжеше и пляскаше с криле шквал от бок’арала, които отбягваха акробатично краищата на юздите. Като огромни комари. А как плющеше само опашката на мулето! Мъчеше се да ги прогони, но като същински комари бок’арала не се предаваха, толкова нетърпеливи бяха да налетят на поредното мулешко говно, което вече напира изпод опашката и всеки момент ще пльосне на улицата. И над него щяха да се сбият със зъби и нокти.
След мулето и ездача кипеше река от паяци, лъскава и черна по калдъръма.
В един момент три бели Хрътки прекосиха улицата няма и на двайсет крачки пред тях. Три ужасно грозни глави се завъртяха и изгледаха мулето и ездача. И за да им покаже, че не бива да се шегуват с него, мулето изпъна уши. Троп-троп (пауза) троп-троп-троп.
Хрътките продължиха по пътя си.
Никога не е добре да ядосаш муле.
Уви, Искарал Пъст и кроткото животно под него скоро щяха да открият, че на света има сили, които биха могли да се изпречат и на двамата.
И тук, най-сетне, идва блестящата, ослепително ярка, изумителна връзка, предпоследният връх на тази изключителна нощ, когато храбрият Круппе сръгва своето свирепо бойно муле на пътя на някой си Искарал Пъст, муле, разни там паяци и бок’арала.
Муле вижда муле. Двете спират само на петнайсет крачки едно от друго, изпъват уши напрегнато.
Ездач вижда ездач. Маг замръзва съвършено неподвижен и свъсил вежди. Круппе махва с пухкава ръчица за поздрав.
Бок’арала подхващат във въздуха оживен спор, който свършва с това, че едно от зверчетата кацва тромаво на каменните плочи вляво от Върховния жрец, докато другите намират первази, издатини и главите на красиви водоливници, на които да кацнат, издули гърди и изплезили езици.
Паяците се разбягват.
Картината вече е подредена.
— Марш от пътя ми! — вресна Искарал Пъст. — Кой е този глупак и как смее да се подиграва с мен? Ще го сдъвча! Ще го смачкам. Ще го подлъжа надясно и ще свия наляво, и ще профучим покрай него! Виж го онова жалко муле — изобщо няма да ни догони! Меч имам да вземам. Мой, да, мой! И няма ли тогава да се мазни и да раболепничи Сенкотрон? Искарал Пъст, Върховен жрец на Драгнипур! Най-страховитият владелец на меч на десет хиляди свята! И ако мислиш, че си виждал правосъдието в най-капризното му проявление, почакай само! — А след това се наведе напред и се усмихна. — Любезни господине, ще бъдете ли тъй любезен любезно да отместите себе си и животното си настрани? Трябва да се явя на среща, разбирате. Бързо всъщност. — После изсъска: — Разкарай си задника, облечена в червена жилетка топка лой такава, която някой е търкалял по горската шума! Марш! Чиба!
— Крайно смутително, наистина — отвърна Круппе с най-херувимската си усмивка. — Изглежда, сме в разногласие в това, че вие желаете да продължите в посока, която неизбежно ще ви съприкоснови не с кого да е, а с Круппе, Змиорката на Даруджистан. Горкият жрец, късно е. Твоят бог не знае ли къде си?
— Змиорката? Круппе? Сблъсък? Дебел и идиот при това, какво жалко съчетание и точно тази нощ! Слушай, мини по друга улица. Ако се натъкна на тази гадна Змиорка, ще се постарая да я уведомя, че я търсиш. Просто като услуга.
— Едва ли, но все едно. Аз съм Круппе Гадната змиорка, уви.
— Е, хубаво. Значи се натъкнахме един на друг. Радвам се, че се приключи. Сега ме пусни да мина!
— Круппе съжалява, че този и всеки друг път, по който опиташ, ще бъде възпрепятстван не от кой да е, а от самия Круппе. Освен, разбира се, ако не заключиш, че онова, което търсиш, не си струва усилието, нито скръбта, която със сигурност ще последва, тъй че е най-добре да се върнеш в сенчестия свой храм.
— Не знаеш какво искам, тъй че не е твоя проклета работа какво искам!
— Недоразумения в изобилие, но чакай, разбира ли изобщо този олигавен глупак?
— Какво? Не трябваше сякаш да чуя това? Но го чух! Чух, дебел идиот такъв!
— Той само си мисли, че е чул. Любезни жрецо, Круппе те уверява, ти не чу, а недочу. Любезен жрец? Ха, Круппе е прекалено щедър, и твърде незлобив при това! И чуй, чуй ме тук! А дали не е чук-чук, кой е тук? Ха, чук! Все едно, не че този ухилен жабок ще разбере. Че то погледът на мулето му е по-разумен от неговия. Хайде, любезни жрецо, късно е и трябва вече да нанкаш, нали? Отчаяно сам, несъмнено. М-м?