— Идиот такъв! Не сме се завързали! Беше само тъмно и тъмно, и нищо друго, а ти просто караш и да вземеш да ни пуснеш тука в…
— Не бях аз, тромава свиня такава!
Този спор не преживя пълното осъзнаване на онова, което ги заобикаляше.
Реканто Илк бавно се изправи и зяпна.
— Мамка му!
Глано скочи.
— Картографе!
Но беше забравил за шините. Изскимтя, залитна напред и падна върху гърбовете на последните два коня. Те ловко отстъпиха настрани, за да може да падне още малко, преди да се оплете в целия боклук долу, при което припряно тръгнаха назад в опит да го стъпчат на каша, та да не може никога повече да плющи с камшика.
Реканто се наведе да го издърпа на капрата. Връзките на шините помогнаха, макар че Глано попищя доста от болка, но поне конете не го сгазиха. Настани се отново на счупената пейка.
Някакъв окаян, мъртъв на вид Джагът крачеше към картографа, който, вързан за едно колело, се беше отпуснал с главата надолу и гледаше накриво към калните му ботуши.
— Чудех се дали не си се загубил — каза джагътът.
Глано избута Реканто настрани и се промъкна, за да може да види добре тази съдбовна среща — о, да, това трябваше да е самият Качулат. Виж ти, проклето семейно събиране!
Обърнатата наопаки усмивка на картографа като че ли хвърли коня на ездача наблизо отново в паника, защото войникът изруга, докато се мъчеше да усмири животното.
— Господарю — каза картографът, — и двамата знаем със сигурност, че което се върти насам-натам, си идва пак… — изпъшка, отпуснат във връзките си, и добави унило: — насам.
Грънтъл, който се беше дотътрил до тях, изръмжа глухо, отиде до вратата на каляската и тупна с юмрук.
— Майстор Квел!
Гуглата се обърна към воина.
— Няма да е нужно, чедо на Трийч. Единственото ми искане беше да стигнете тук. Сега трябва само да напуснете отново. Картографът ще ви води.
Суитист Сафърънс теглеше замаяната Фейнт към впряга с изненадваща сила, макар че очите й се бяха опулили ужасно от усилието. Глано сръга Реканто и кимна към Суитист.
— Това лице да ти напомня нещо?
Реканто примижа, след това се изкикоти.
— И двамата сте мъртви — изсъска им тя.
Емби и Юла се появиха от двете й страни и се заклатушкаха ухилени, целите в кал.
Маппо посегна да отвори вратата, но Квел протегна разтрепераната си ръка, за да го спре.
— Богове, не прави това!
Прешъс Тъмбъл се беше свила в краката му, поклащаше се и стенеше.
— Какво ни чака отвън? — попита треллът.
Квел поклати глава. Беше пребледнял като кост, лицето му беше лъснало от пот.
— Трябваше да се сетя. Както се стесняваше картата на пътя в далечния край. О, използваха ни! Измамиха ни! Богове, май ще ми прилошее…
— Проклетата Тригали! — измърмори Ток. Беше по-объркан от всякога от това внезапно неочаквано пристигане. Как бяха успели да стигнат тук? А после видя Грънтъл. — Богове на бездната, това си ти!
Някой вътре в каляската шумно повръщаше.
Грънтъл зяпна Ток и се намръщи.
„А, май не приличам вече на Анастер.“
— Бяхме заедно…
— Вестител — прекъсна го Качулатия бог. — Време е.
Ток се намръщи и се почеса по празната дупка на окото.
— Какво? Изпращаш ме с тях?
— В известен смисъл.
— Значи се връщам при живите?
— Уви, не, Ток-младши. Мъртъв си и мъртъв ще си останеш. Но това ще е последната ти задача като мой Вестител. Друг бог те иска.
Ток понечи да слезе от коня, но Господарят на Смъртта вдигна ръка.
— Ще яздиш след впряга. Близо до впряга. За известно време. А сега, Вестителю, чуй последното ми послание. Кръвта е нужна. Кръвта е нужна…
Грънтъл беше престанал да слуша. Дори смътното безпокойство, което бе изпитал, когато едноокият воин го бе заговорил, изчезна бързо под пороя от бойна страст. Взря се към врага и видя огъващите се редици на защитниците.
Война, която не можеше да бъде спечелена от толкова окаяни души — война, която копнееше за герой, някой, който да устои до самия край.
От гърдите му се изтръгна ново ръмжене и той се отдръпна от впряга и посегна за двата си криви меча.
— Ей, ей, котарако проклет!
Лаят го стресна и той се озърна ядосано към Глано Тарп, който му отвърна с корава усмивка.
— Акционерите не могат да си тръгнат ей така — ще те надупчим целия. Качвай се горе, пъстрак, потегляме!