Все едно.
Човек трябва да танцува, а Круппе танцуваше, и още как, о, да, танцуваше.
Нощта е към своя край, сънят изтлява в бледото сребро на пробуждането. Круппе спира, неописуемо уморен. Пот капе по плъшата брада, неговото последно увлечение.
Един бард седи, навел глава, и много скоро той ще каже благодаря ти. Но засега трябва да остане смълчан, а колкото до другите неща, които би искал да каже, то те са между него и Круппе, и никой друг. Фишер седи, навел глава. А един Древен бог плаче.
Приказката е разнищена. Докрай.
Танцувай с крака, танцувай със слово. Гледай!