Присви се пред бронзовите врати и изгледа свъсено зейналите челюсти на Хрътките. Посегна с кокалестата си ръка и почука носа на Барън.
Последва кухо отекване.
— Знаех си — рече той и кимна.
Бок’арала се поклащаха зад него, почукваха се по муцуните и си кимаха мъдро.
Лявото крило се открехна. Показа се покрита с качулка глава, на височината на гърдите му. Тънък женски глас прошепна:
— Никакви такива.
— Никакви такива кои?
— Ще оплескат мебелите.
Искарал Пъст се намръщи.
— Тя е луда. Защо всички, които срещам, са луди? Слушай, жалка послушнице, я се дръпни настрана. Остържи пъпчивото си чело в плочите и целуни драгоценния ми крак. Аз съм самият Искарал Пъст.
— Кой?
— Искарал Пъст! Върховен жрец на Сянка. Маг на Върховния дом. Най-довереният, обичан и ценен слуга на нашия бог! Хайде, дръпни се встрани, пусни ме! Предявявам иск за този храм по силата на правото, по правото на старшинството, по силата на естественото превъзходство! Ще говоря незабавно с Върховната жрица! Събуди я, почисти я, изправи я, подпри я — каквото там трябва да направиш, за да я приготвиш за мен.
Вратата се открехна още и изведнъж послушницата се изправи пред него, нелепо висока. Отметна назад качулката си и откри изящно изваяно лице, обкръжено от права ръждивочервена коса. Заговори с дълбок мелодичен глас:
— Аз съм Върховната жрица Сордико Куалм на храма на Сянка на Даруджистан.
— А-а, майстор в маскирането значи. Също като мен.
— Да, това го виждам.
— Виждаш?
— Да.
— О, това ако не е забавно. — Кривна глава. — Хич не е забавно. — Усмихна й се свойски. — И какво мислиш, че съм, скъпа?
— Нещо като изпечена на слънцето жаба, струва ми се.
— Точно каквото исках да си помислиш. Хайде, покани ме вътре, преди да съм се остудясал.
— Ядосал, имаш предвид.
— Остудясал. Става студено.
Кехлибарените й очи се изместиха към стъпалата зад него.
— А рожбите ти?
— Ха-ха. Не са ми рожби. Ти тях ги остави. Те може да плачат, може да хленчат, може да се умилкват, може да…
— Точно в момента махат с ръце в съвършено подражание на тебе, Искарал Пъст. Защо го правят?
— Забрави ги, казах.
Тя сви рамене и отстъпи назад.
Искарал Пъст се промъкна вътре.
Сордико Куалм тръшна вратата и я заключи.
— Тъй. Значи претендираш, че си Върховен жрец. Откъде?
— Седемте града, тайният манастир.
— Какъв манастир?
— Оня, дето е таен, разбира се. Няма нужда да знаеш и аз няма нужда да ти казвам. Заведи ме до покоите ми, уморен съм. И гладен. Искам вечеря със седем блюда, много и качествена храна, деликатно вино и млади знойни слугини, готови да задоволят прелестния ми каприз.
— Уви, не мога да се сетя и за една слугиня тук, която би докоснала каприза ти, както старомодно го нарече. Колкото до останалото, нека не се каже, че съм била нехайна в предлагането на колеги служители на всяка вежливост, както подобава на моя храм.
— Твоят храм, тъй ли? — Искарал Пъст се изкиска. — Не задълго, но не казвай нищо засега. Остави й тези жалки заблуди. Усмихни се, да, и кимни… а те как влязоха, в името на Бездната?
Бок’арала се бяха струпали зад Върховната жрица и клатеха глави.
Тя се обърна рязко.
— Не знам. Има прегради… би трябвало да е невъзможно. Крайно смущаващо, наистина.
— Все едно — рече Искарал Пъст. — Води, низша.
Едната й тънка вежда леко се вдигна.
— Претендираш, че си Магът на Върховен дом Сянка. Доста сериозно твърдение. Имаш ли доказателство?
— Доказателство? Аз съм това, което съм, и толкова. Моли се ти, моли. Моли се, искам да кажа, искрено се моли, и може да те осенят какви ли не прозрения, да те смирят, да те сведат до възхитено обожание. — И добави: — О, чакай само да направи точно това! О, как ще се запее друга песен тогава, нали! Остави ги слугините, дето ще задоволяват моя каприз, тази възхитителна жена ще е!
Тя го изгледа, после се обърна рязко сред вихрушка от роби и му махна да тръгне след нея. Изяществото, което несъмнено търсеше, се помрачи почти моментално, след като трябваше да бута настрани и да залита срещу вълната от бок’арала, всичките озъбени в лудешки безмълвен смях. Обърна се за миг, за да хвърли ядосан поглед на Искарал Пъст, но не успя да засече тържествуващата му усмивка.