— Пилето е много мършаво. И не знам кого са накарали да го оскубе, но още дъвча пера.
— Трябваше да избягваш краката, Анци — каза Бленд. — Тях даже не бяха ги измили.
— Разбира се, че бяха! — възмути се Анци. — Онова беше сос…
— Сосът беше червен. Онова по краката беше тъмнокафяво. Искаш ли нещо, което наистина да те притесни, Пикър, просто помъкни Анци със себе си на вечеря.
— Краката бяха най-вкусната част — заяви фалариецът.
— От Седемте града е, със сигурност — отбеляза Пикър. — И тримата, бас слагам.
— Дебелата си пада по ръждивец.
— Ако тя е дебела, Анци, значи и аз съм дебела.
Анци извърна очи настрани.
Пикър го перна по главата.
— Оу! Това за какво беше?
— Аз нося броня и плъст отдолу, забрави ли?
— Добре де, не е дебела.
— Страхотна е — отбеляза Бленд. — И се обзалагам, че нищо не я притеснява.
Пикър й се усмихна мило.
— Защо не й лепнеш стъпалото си и да видим?
— О? Ревнивка?
Анци се изправи в стола си, изведнъж възбуден.
— Ако краката ти бяха достатъчно дълги, Бленд, можеше да го правиш с двата. А аз можех да…
Два ножа изсвистяха и се забиха в масата пред бившия сержант. Рунтавите му вежди подскочиха, очите му се опулиха.
— Просто предложих де — измърмори той. — Няма защо да се палите толкова, и двете.
— Може да е някой друг Калам — подхвърли Пикър. — Нокът.
Анци се задави от нещо, закашля, забуха, едва успя да си поеме дъх. Прегъна се над масата и само дето не легна на нея. Задъвка мустак и очите му зашариха от Пикър към Бленд.
— Слушайте, ако е Нокът, трябва да го убием.
— Защо?
— Може да е дошъл за нас, Пикър. Може да е дошъл, за да довърши Подпалвачите на мостове веднъж завинаги.
— Че защо да им пука за нас? — попита Пикър.
— Бардът може да ни е натопил, не помислихте ли за това?
Бленд въздъхна и стана.
— Какво ще кажете просто да ида и да го попитам?
— Искаш да опипаш някоя цица — закачливо каза Пикър. — Хайде, върви, Бленд. Виж дали ще ти прати въздушна целувчица.
Бленд сви рамене и тръгна към масата на тримата новодошли.
Анци отново се задави, дръпна Пикър за ръкава и изпъшка:
— Ама тя тръгна право към тях!
Пикър облиза устни.
— Всъщност нямах предвид да…
— Почти стигна… видяха я… не се обръщай!
Баратол видя малазанката, тръгнала право към масата им. По цвета на кожата й, по чертите на лицето, по никакъв видим белег, за който можеше да се сети, жената по нищо не се отличаваше от местните дару или дженабарии. И все пак той го разбра моментално. Малазанка, при това ветеран. Проклетата морска пехота.
Сцилара забеляза вниманието му и се извърна на стола си.
— Добър вкус, Баратол — а и тя като че ли те ха…
— Тихо — измърмори й той.
Стройната жена се приближи и меко кафявите й очи се спряха на Баратол. Заговори на малазански:
— Познавам Калам.
В отговор той изсумтя:
— Да, популярен мъж е.
— Братовчед?
Той сви рамене.
— Горе-долу. Вие с посолството ли сте?
— Не. А вие?
Очите на Баратол се присвиха. След това поклати глава.
— Днес пристигнахме. Никога не съм служил пряко на империята ви.
Тя като че ли се замисли. После кимна.
— Ние сме пенсионирани. Не пречим на никого.
— Нищо лошо.
— Държим една кръчма. На К’рул, в Квартала на именията, близо до вратата Беля.
— И как върви?
— Бавно като за начало, но улягаме вече. Оправяме се.
— Това е добре.
— Наминете, ще черпя първото пиене.
— Би могло.
Тя се обърна към Сцилара и й смигна. После си тръгна към масата.
— Какво стана току-що? — попита след малко Сцилара.
Баратол се усмихна.
— Смигането ли имаш предвид, или всичко останало?
— Смигането го разбрах, благодаря. Останалото.
— Дезертьори са, бас държа. Притеснени, че може да сме имперски. Че аз може да съм Нокът, дошъл да донесе послание от императрицата — обичайното послание към дезертьори. Познавали са Калам Мекхар, мой роднина, той беше Нокът някога, а после от Подпалвачите на мостове.
— Мостовак. Чувала съм за тях. Най-гадната част, съществувала някога. Започнаха в Седемте града и после заминаха с Дужек.
— Същите.
— Значи са си помислили, че сме тук, за да ги убием?
— Да.
— И една от тях реши да дойде и да говори с теб. Това изглежда или невероятно дръзко, или ужасно глупаво.
— Първото — каза Баратол. — Това, което можеш да очакваш от Подпалвач на мостове, дезертьор или не.
Сцилара се извъртя в стола си съвсем преднамерено и огледа двете жени и червенобрадия мъж. И не трепна от твърдите погледи, с които й отвърнаха.