Развеселен, Баратол я изчака отново да се обърне към масата и да посегне за делвата с вино, преди да каже:
— Като говорим за дързост…
— О, тия поклони доземи не вървят при мен.
— Знам.
— Те също. Вече.
— Вярно. Е, дали да не идем при тях?
Сцилара изведнъж се ухили.
— Знаеш ли какво, я да им купим една делва и да видим дали ще пият от нея.
— Богове, жено, подли игри играеш!
— Ммм… не. Само флиртувам.
— С кого?
Усмивката й се разшири и тя махна на близката слугиня.
— Сега пък какво? — попита ядосано Анци.
— Ожаднели са, предполагам — отвърна Пикър.
— Онзи кроткият ме притеснява мене — продължи Анци. — С тоя празен поглед, като на най-опасните убийци.
— Той е малоумен, Анци — каза Бленд.
— Най-опасните убийци, казвам ти.
— О, я стига. Недоразвит е, с детски мозък — виж как се зазяпва по всичко. Виж колко тъпо се хили.
— Може да е преструвка, Бленд. Кажи й, Пик. Игра е. Това е твоят Нокът, точно той е, ще ни убие, като почне с мен, щото аз никога нямам късмет, освен бутането. Кожата ми цялата е лепкава вече, все едно че се упражнявам да съм труп. Не е забавно да си труп, от мен да го знаете.
— Това обяснява ноктите ти — подхвърли Бленд и Анци я изгледа намръщено.
Слугинята, която допреди малко беше при другата маса, дойде при тях с голяма глинена делва.
— Вино. Поздрави от ония тримата ей там.
— Хитро — изсумтя Пикър. — Искат да видят дали ще пием от него. Върни я оная пачавра, Бленд. Купи им бутилка нектар от зарзали. Връщаме жеста, един вид.
Бленд завъртя очи и стана.
— Нектарът е скъп. Защо да се охарчваме?
— Не пия нищо, което не си купувам сам — рече Анци. — Трябваше да вземем Блупърл, той може да надушва, ако има нещо. Или Малът. Имат едни отрови тука, толкова тайни, че няма нито вкус, нито мирис, една капка те убива, без да се подмокриш дори. А бе само го погледнете тоя…
— За какво говориш, в името на Гуглата?
— Чу ме, Пик…
— Налей ми малко вино тогава. Да видим дали имат добър вкус.
— Тая делва не я пипам, може да е поръсена с нещо…
— Само и ако слугинята е в играта. Иначе досега да е умряла, нали?
— На мен не ми изглежда много здрава.
— И ти нямаше да изглеждаш много добре с всички тия бучки, дето ги има по главата и врата.
— Някои отрови в Дару довеждат до бучки по…
— Богове на бездната, Анци! — Пикър се пресегна, взе делвата и си напълни бокала. Отпи глътка от кехлибарената течност. — Хм. Не е толкова зле. В нашето мазе имаме по-добро, радвам се да го кажа.
Бленд се върна и се смъкна тежко на стола си.
— Пратих я. Как е виното, Пик?
— Става. Искаш ли?
— Цялото това тътрене напред-назад ми докара ужасна жажда, тъй че налей, скъпа.
— Вие сте самоубийки бе! — измърмори Анци.
— Не ние се чувстваме лепкави, нали?
— Има някои отрови, които убиват човека до този, който ги е взел — рече Пикър.
Бившият сержант се дръпна назад в стола.
— Проклета да си! Чух за тях! Ти ме уби!
— Успокой се де — намеси се Бленд. — Тя просто те дразни, Анци. Честно. Нали, Пикър?
— Ами…
— Ако не искаш ножа му в гърлото си, кажи му го бързо, Пик!
— Просто майтап, Анци. Шега. Закачка, нищо повече. Освен това, ако си естествено лепкав, си неуязвим.
— Мислиш ме за идиот, Пик. И двете ме мислите за идиот! — След като никоя от двете не възрази на това твърдение, фалариецът изръмжа, взе делвата от Бленд, вдигна я дръзко до устата си и загълта, адамовата му ябълка заподскача.
— Безстрашен идиот — измърмори Бленд и поклати глава.
Анци осмука краищата на мустаците си, тупна празната делва на масата и се оригна.
Слугинята поднесе бутилката нектар от зарзали. Последва кратък разговор с нея, след което тя кимна с буцестата си глава и закрачи към тезгяха. Приятно закръглената жена и Мекхар си наляха чашите догоре, вдигнаха нагло наздравица към малазанците и пиха.
— Вижте — рече усмихната Бленд, — колко приятно позеленя!
Жената скочи и тръгна към тях.
Ръката на Анци падна на дръжката на късия меч. Жената заговори на малазански, усещаше се акцентът на Седемте града:
— Вие да ни убиете ли се опитвате, или какво? Това е адски гадно!
— После ти става хубаво обаче — отвърна Бленд невинно.
— Нима? И кога ще е това?
— Не знам. Балсаматорите така се кълнат.
— Проклети мезла — изсумтя жената. — Мразя ви, да знаете. — Обърна се и закрачи с леко клатушкане към масата си.
Сервитьорката само чакаше знак, както се оказа, и цъфна до масата само миг след като жената от Седемте града се тръшна на стола си. Нов разговор, нова поръчка и сервитьорката се затътри към тезгяха.
Бутилката, с която се появи, беше от великолепно многоцветно стъкло, оформено като гигантско насекомо.