— Да, следите са били заличени, няма две мнения по въпроса.
— И, забележете, всички — кредиторите, отмъстителите, враговете, наемните убийци — абсолютно всички останали от едната страна на пепелището заедно с мадам, която трябвало да сърба изстиналата каша.
— Тя все още беше гореща.
— Предполагам, че е била. Колкото до другата страна на пепелището… Все пак той запазил един-двама души. Новата си любовница. Извинете, мадам. Тя била първият човек. Ясно е, че просто вече не можел да мине без нея, защото тя била сестра на убития. Но си запазил и още едно доверено лице…
— Пилето ли?
— Да. Господин Птица. Между другото, той пръв изтичал на мястото на трагедията, ридал с цяло гърло над обезобразеното тяло и, разбира се, контактувал с брата на неутешимата му възлюбена. И изобщо предполагам, че господин Полонски е искал да има свой човек сред останките на собствената си империя. Поне в качеството на наблюдател.
— Ами Майя?
— Who is Maya?
— Туроператорът.
— Не, туроператорът Майя е била привлечена малко по-късно, когато се появила необходимост от нея. А по онова време на другия бряг останали само трима. Както в нашата древна песен. Трима странници без пукнат грош. И сигурната блага вест.
— За диамантения договор ли?
— Да, госпожа Полонска, за вашия диамантен договор. Поредното правителство тепърва се канело да дойде на власт, подкрепено от редица международни организации, но най-важното било, че вече обявило, че признава всички ангажименти на вашия полковник. Всъщност това било едно от условията, защото не само вие сте била инвеститор на трагично загиналия лидер. И дори бих казал, че вие изобщо не сте била на първо място сред инвеститорите. Естествено, на този етап информацията се носела единствено във вид на слухове и хипотетични предположения. Но тя вече съществувала. Честно казано, аз през цялото време очаквах и много се надявах, че ще се досетите за това. Че нещо ще ви осени. Че ще вденете, както се изразяват някои руснаци. Защото благата вест, адресирана лично до вас, се въртеше наоколо, във въздуха. И, между другото, това беше заслужено. И вие говорехте за този договор, спомнихте си за него, отговаряхте на някакви въпроси, дори спорихте с господин Птица, но нито веднъж — знаеш ли какво, Фьодор, завързал си отношения с много тъпа жена — нито веднъж не се замислихте сериозно за това.
— Но аз разчитах на Птицата… Отначало го помолих. Той изясняваше нещо…
— И го изясни. И дори почти не ви излъга, когато ви описа ситуацията. Хипотетично. Онази, която вече се оформяше в действителност. Казано накратко, ситуацията със съживения договор радикално се променяше. Но господин Полонски вече не можеше да промени абсолютно нищо по отношение на статута си. Получаваше се пълна колизия! Де-юре той беше мъртъв, а вие бяхте единствената му наследница, което означаваше, че след няколко дни, добре, нека да е след месец или два, вие щяхте да сте единствената законна собственичка на лицензията, чиято цена в момента е астрономична. Трябва ли да споменавам, че Антон Василиевич не можеше да се примири с такъв обрат на нещата.
— Категорично.
— Стоп! — Това каза Фьодор. До този момент той слушаше мълчешком. И се мръщеше, което вече сериозно ме тревожеше. — Дотук всичко беше ясно като в учебник по нова история, по най-нова история, посветена на много новите руснаци. А сега всичко отива по дяволите. В светлината на чутото до този момент най-логично беше той благополучно да изпрати наследницата на онзи свят, като припише това на кредиторите, на враговете, на отмъстителите, на депресията или в крайна сметка на автомобилна катастрофа. Никой нямаше да се зарови да изяснява истината.
— Струва ми се, че разбирам за какво става дума. Тук започва Достоевски.
— Ти си гений, Етиен. Тук започва Достоевски.
— Или по-точно Антон Василиевич Полонски в целия му блясък. Той не можеше да я изпрати просто ей така на онзи свят с помощта на килър или на автомобилна катастрофа. Пък и не му се щеше.
— Разбирам, нали е бил голям майстор на мистификациите. Той наистина си спомняше какво си бяхме говорили през тази нощ.
— И страстен техен поклонник.
— Но тези усложнения…
— Няма никакви кой знае какви усложнения. За романа ли питате? За повестта, притчата или каквото е там… Няма да се учудя, ако той наистина е написал това тук. Настроението му е било… налага ли се да обяснявам какво? Всичко е пронизано от мрачна готика и вероятно е написано тук.