Антон не спеше, не позволяваше и на мен да заспя, мърмореше нещо и искаше отговор. Понякога ставаше трогателно беззащитен като дете. И съвсем по детински ме молеше да му разкажа приказка.
И аз му разказвах.
По онова време не размишлявах особено над това доколко съм унизена, смазана и дали изобщо съм жива и почти обичах тези тежки нощи на бдение.
Обикновено Антон заспиваше призори.
И настъпваше отдихът.
Той беше дълъг, до средата на другия ден, когато Тоша се събуждаше и искаше бира.
Така протичаха дните.
През онази вечер, свита под закачалката до вратата, очаквах неизбежното — тежките крачки в коридора, пискливият стон на пружините на дивана и пиянското ръмжене на любимия ми, който ме вика при себе си.
Но съдбата беше подготвила друго.
Стъпките наистина прозвучаха в коридора, но това бяха плахи стъпки на два чифта крака.
Подпирайки се с една ръка за стената, Антон прегръщаше с другата някакво чорлаво същество на неопределена възраст, но очевидно от женски пол. Сухата като сноп миналогодишно сено сплетена грива на съществото беше безмилостно изгорена с кислородна вода.
В предишните времена, за да боядисат косите си, жените често използваха именно кислородна вода — чист химически продукт. Защото беше трудно да намериш нормални бои за коса.
Само че въпросът не беше в интензивността на боядисването, защото косата на жената, която Антон прегръщаше, изглеждаше унищожена завинаги.
Другият явен признак на пола й беше яркото червило на лицето й.
Вероятно, канейки се да се отдаде на любовта, дамата бе решила да се разкраси, ала ръката й не е била съвсем сигурна и червилото бе омазало половината й лице, но за сметка на това нямаше как да не го забележиш. Дори в почти тъмния коридор.
Във всичко останало това беше едно типично същество — мръсно, пияно и раздърпано като всичките ни днешни гости.
Дамата доведоха пратениците, които сутринта бяха изпратени в прословутия магазин „Трите стъпала“ за поредната порция евтина пиячка.
Привечер ми се стори, че то си тръгна заедно с всички.
В кухнята като че ли остана само Антон със стария му приятел с прякора Шура Балаганов.
Но сега стана ясно, че съм се излъгала.
В това време двойката се шмугна в спалнята и старият диван досадно изпищя.
Както обикновено.
А след две минути от нашата спалня се разнесоха характерни звуци, които ми известиха, че тази нощ няма да има нужда от моите услуги.
Известно време стоях тихо, осъзнавайки докрай случващото се. А когато най-сетне разбрах всичко съвсем ясно, стана нещо нечувано.
В действителност това беше само един опит за бунт — слаб и безпомощен, първото мое несъзнателно въстание срещу собственото ми робство.
Нормално явление.
Хиляди жени, изпаднали в подобна ситуация, се държат по същия начин или по-лошо.
Сега вече зная това.
Но тогава ми се стори, че страшна нечовешка мъка е притиснала самотните ми рамене. И ме е лишила от разсъдък.
Изскочих като малко хищно зверче от убежището си, отворих вратата на спалнята, удряйки я с тяло и, естествено, се вкопчих в перхидролените кълчища, разстлани по възглавницата ми.
И започна същински кошмар, чиито подробности, за щастие, си спомням смътно.
Първият удар на Антон беше толкова силен, че кожата на челото ми веднага се разкъса.
Може би той не ме удари с ръка, а с онзи будилник, чието оглушително тиктакане беше част от митичната „тишина на празното жилище“. Но така или иначе, бликналата кръв заливаше очите ми и сякаш някакъв мътен поток давеше съзнанието ми.
Това, което се случваше, беше странно.
Точно така — странно, защото страхът ми се изпари, а изненадата ми остана.
И аз се изненадвах.
Изведнъж тялото ми по някакъв необясним начин се премести в пространството. А краката ми се откъснаха от земята. Пред очите ми през призмата на горещата кръв стремително преминаха мръсните стени на стаята.
След това се оказа, че почти докосвам с лице студеното стъкло на прозореца.
След това тялото ми отново рязко се премести, стъклото изчезна, а влажната вечерна прохлада облъхна лицето ми.
— Толкова си ми писнала кучко! Толкова си ми писнала!
Гласът на любимия ми звучеше съвсем близо до мен.
Силните му ръце ме стискаха здраво и болезнено.
Но за кратко.