Впрочем, други хора в такива ситуации ги горят.
Тъй като беше съзидател по призвание, той бе успял да прехвърли несигурен въздушен мост като онези, които свързваха двата стръмни бряга между бурните потоци в планините на неговата родина.
Беше свикнал да кърпи виртуозно човешката плът и да съединява остатъците от натрошените кости и бе успял да направи шевове и на своята разкъсана съдба. Но за разлика от ювелирните шевове на професор Надебаидзе, които с течение на времето изчезваха без следа, този бе останал завинаги.
Бяха изминали девет години, откакто шестнадесетгодишната дъщеря на лекаря се бе нагълтала с таблетки и беше скочила от седмия етаж. От прозореца на апартамента им в луксозната сграда в „Стари Арбат“ или по-точно на улица „Алексей Толстой“.
Уви, възможностите на земните богове не са безкрайни. Той не я спасил и дори не се опитал да го направи. Защото онова, което лежало на асфалтираната пътечка, почти не приличало на човешко тяло.
Аз бях извадила по-голям късмет — бях паднала на тревата. А освен това етажът, от който паднах, беше едва втори.
Антон твърдеше, че когато научил това, лекарят веднага направил паралел. И дори паралели.
Съзнателно или не, нямаше значение.
Но това е бил първият паралел.
Следващият е изплувал на повърхността на мисълта, която разяждала душата му през всички тези десет години — че е трябвало да спаси Лаля много преди онзи фатален ден. Много по-рано, когато в компанията на десетокласниците от специалното московско училище се били появили момичета и момчета, поразени от опасна страст.
Наркомани.
Макар че по онова време се стараеха да не изричат тази дума на глас. Защото в страната на победилия социализъм по принцип не можеше да има наркомани и секс.
Само че наркомани имаше.
И то точно в съответствие с известната поговорка, че рибата се вмирисва откъм главата, този порок гнездеше в най-благополучните семейства.
В какво се състоеше този паралел?
Аз и Антон изобщо не приличахме на първенци и очевидно бяхме неблагополучни деца. Именно „деца“, както ни наричаше той още от самото начало.
В трети паралел се превърнала неочакваната прилика. Оказа се, че аз страшно приличам на жената на професора. За разлика от Лаля, която била пълно копие на баща си.
Виргиния Николаев не беше рускиня, но беше родена и израснала в Тбилиси.
Двамата се запознали на студентската скамейка и се оженили, въпреки протестите на влиятелния клан Надебаидзе, който не искал да приеме руската снаха. И по тази причина, веднага след като завършил института, Георгий напуснал Грузия.
Както станало ясно — завинаги.
По това време съдбата била благосклонна към тях и дори нещо повече. Онова, което изглеждало като проблем, се превърнало в късмет и то не само за двойката Надебаидзе. Кой знае какво би станало с таланта на хирурга, ако Георгий бе останал в Тбилиси под сянката на роднинската си опека?
Сигурно щеше да се отпусне в семейното лоно, щеше да изгуби настъпателния плам на първооткривател, с течение на времето щеше да се превърне в лустросан малко позатлъстял и леко мързелив тбилиски плейбой също като известния на всички котарак от анимационното филмче: „Хаити, Хаити… И тук ни хранят добре“. Всъщност сега можехме само да гадаем.
Но за сметка на това много добре е известно, че отначало при тях всичко било наред — родила им се дъщеря, появила се клиниката. Трябва ли да споменавам, че Георгий се отдал изцяло на работата си.
Анестезиологът Виргиния Надебаидзе била непрекъснато с мъжа си, а той си имал странности, които понякога достигали до капризи.
Това е позволено на гениите. И дори е задължително.
Една от странностите му била, че не понасял други анестезиолози край операционната маса.
Стискайки зъби, Вива влачела хомота по време на две, три, четири тежки операции на ден.
Трябва да отбележа, че в тази дяволска ортопедична хирургия — всъщност аз изобщо не би трябвало да говоря така, но истината не бива да се премълчава — лекарските екипи, които оперират, са натоварени до краен предел. Дори и инструментите не са като обикновените и се наричат и изглеждат по различен начин. Малка пила, голяма пила, чук, длето… Като комплект инструменти на бачкатор от каменоломната или на шлосер. И работата им е същата.
Казано накратко, на Вива всичко това й излизало през носа.