Това означаваше, че сме се разделили завинаги.
Естествено, причина за това беше единствено и само нашата свинщина.
„Черна неблагодарност“ — както биха казали през миналия век и към това нямаше какво повече да се добави.
Така си мислехме, но стана другояче.
Той се обади след два месеца. Предишният ден Антон бе заминал за Давос на Международния икономически форум. Тогава това беше модерно.
Той се обади, тъй като знаеше със сигурност, че Антон не беше в Москва, понеже пресата писа много за форума и обърна специално внимание на участниците. А те охотно даваха интервюта и позираха пред телевизионните камери.
Тоша не беше изключение.
— Ще дойда след един час — каза дрезгаво и глухо Георгий веднага след като поздрави. С тон, който не допускаше възражения. Пък и нима аз бих дръзнала да възразя?
Втурнах се надолу, веднага след като охраната ми съобщи по радиостанцията, че „гостът пристигна“, изхвърчах стремглаво по стълбището, което водеше към вестибюла и застинах като вкопана на долното стъпало.
Един слаб мърляв старец с помръкнали, дълбоко хлътнали очи и неподдържана брада тип катинарче неуверено прекрачваше прага на нашия дом сякаш беше слепец.
— Не ме ли позна? — Той ме погледна директно и леко се усмихна.
Усмивката му беше същата.
И дори красиво очертаната му и черна преди време вежда се повдигна нагоре. Професорът имаше такъв навик — да повдига високо дясната си вежда, когато изразяваше иронична почуда.
Сега веждите му също бяха побелели и тежки и онази, която се опита да се повдигне както преди, само потрепна и остана на мястото си.
— Познах те… Само че…
— Само че животът свърши. Това е — отвърна той вече без усмивка, но и без особена тъга. Отвърна някак спокойно. — Ще вляза, ако разрешиш…
Аз се втурнах мълчешком насреща му, но той се отдръпна и дори изпъна ръка напред, сякаш се отбраняваше от моя порив:
— Нека да минем без прегръдки. Отвикнал съм.
Настанихме се в хола като чужди, на голямо разстояние един от друг в ниските кресла край камината.
Той отказа чая, кафето, коняка и дори не пожела да изпие една глътка вода в моя дом. И, разбира се, аз приех всичко това като съвсем нормално, не му досаждах с настойчивост и просто чаках да чуя какво ще каже.
Нали бе дошъл за нещо.
И той го каза:
— Няма го в Москва. Зная. Чаках да замине някъде. А ти… Дълго мислих, но след това реших, че трябва да знаеш. Чуй ме! Вива умираше дълго… — За пръв път гласът му потрепна и паузата увисна във въздуха. — Няма да ти разказвам за това. То е много лично. А сега ти си ни чужда. Мълчи! Не искам да зная нищо! Само ме слушай! Преди да умре, тя ми направи едно признание… Покая се… Аз й простих. А той… Общо взето, ти не си малка и разбираш за какво говоря.
— Антон е бил с Вива?!
— Да! Копелета такива! Да! Спал е с нея. Почти през цялото време докато е живял у нас и докато е ял и пил от ръката ми. Спал е с жена ми. Докато не му омръзнала. А когато му омръзнала, я зарязал и дори я изритал като куче, заплашил я, мръсникът, че ще ми разкаже всичко. И защо не ми е разказал?! Щях да го убия и тя нямаше да се мъчи, докато умира. Моята Вива!!! А ти, неблагодарно животно, знаеш ли кого викаше тя, когато вече влизаше с двата си крака в гроба? Знаеш ли? Него!!! Не мен.
Той се разкрещя.
Изригваше гневно нажежените думи право в лицето ми.
И безсилните му яростни сълзи се стичаха по хлътналите му бузи, обрасли гъсто с бодлива бяла брада.
— Аз не знаех…
Какво друго можех да кажа? Мърморех едва доловимо. Но той не ме чуваше.
— Сега знаеш! Знаеш какъв е твоят Антоша! А освен това трябва да знаеш, че ще мине година, две, три… Вие ще живеете в палатите си, ще ядете със златни прибори, ще се къпете в богатства и ще забравите за всичко. Вие сте хора, които не помнят произхода си! Аз ще умра. Но там няма да забравят! — и той изненадващо рязко вдигна показалеца си нагоре.
Вирна сгърчения си треперещ старчески пръст с дълъг мръсен жълт нокът.
Мили боже, къде бяха отишли тънките сръчни пръсти на гения?
Къде бяха смуглите изящни ръце, изящни като на потомствен аристократ?
Къде беше самият чаровен, насмешлив и ироничен професор Надебаидзе?
Дали не беше умрял и мъките му не бяха свършили заедно с невярната му Вива?