— Както предпочитате.
— Да речем, че е така. Значи тя ви търси. А вие идвате при мен. Защо?
— Защото засега тя само ме търси. Или по-точно обмисля как да ме намери. Доколкото виждам, вашата степен на готовност е повече от висока. Освен това възможностите ви са повече от големи. Това е проста аритметика. Дори не е алгебра.
— За сметките сте прав. Но откъде имате информация? Кой ви каза?
— Който трябва. Аз съм много откровен, но и откровеността ми има граници. В края на краищата, никой не е отменял професионалната тайна.
— Професионална ли?
— Напразно ме иронизирате. При нас тя е на първо място.
— Нямам нищо против. Но излиза, че вие я нарушавате.
— Аргументирайте си.
— Защо трябва да се аргументирам? Това е също като с тайната на вложенията. По аналогия. Човек ви поверява парите си, а вие веднага си плюете на петите и хуквате при конкурентите.
— Нека оставим настрана плюенето на петите. Колкото до другото, подменяте понятията. Няма никакви пари и никакъв човек. Това е ситуация. Ако продължа аналогията ви, ще ми кажете ли дали един професионален банкер знае например каква е ситуацията в лагера на потенциалните му клиенти?
— Да речем, че знае.
— Със сигурност. Продължаваме нататък. Той може да прецени възможностите, степента им на готовност и други такива… Нали схващате за какво говоря? И след като прецени ситуацията, да направи първата крачка. Възможно ли е това?
— Теоретично — да.
— Благодаря. Значи банкерът също действа теоретично. Което означава, че вашият покорен слуга е представител на една по-прогресивна общност. И толкова.
— Искате да кажете, че вие сте прогресивен килър, така ли?
— Излиза, че е така.
— И това е доказано по аритметичен път?
— Включително и по аритметичен.
— Единствено по аритметичен. А би трябвало да подходите по-мащабно. Например нямаше да е зле да прибавите и малко психология. Как се отнасяте към психологията?
— Положително. Защо?
— Ами, да речем, аз например не искам да следвам вашата аритметика. Да речем, че съм нелогичен човек. В отплата за вашата дързост нека предположим, че аритметичната ви конструкция е справедлива. Макар че извинявайте, но това наистина е пълен абсурд. Но да речем, че е така. Тя… Персоната, както благоволихте да се изразите и която и двамата познаваме, обмисля нещо такова.
— Обмисля да ви изпрати на онзи свят. Нека си говорим направо.
— Добре. Една персона, която и двамата познаваме много добре, иска да ме изпрати на онзи свят. Между другото, за кого става дума? Нека си сверим часовниците, за да избегнем досадните недоразумения. Имате ли нещо против?
— Не, разбира се! Точно сега е моментът. Това е вашата съпруга. Която засега все още е законна ваша жена. Вярно, вие не сте венчани, но в днешно време това няма значение. А вие за кого си мислехте, съпруже?
— Ами, да речем, че си мислех за нея.
— Пълно съвпадение. Продължавайте.
— Ще продължа. Да речем, че жена ми иска да ме унищожи. Но аз въпреки всичко не желая смъртта й. При това положение какво става с вашата аритметика? Става на пух и прах.
— При това положение може би става така. Но положението е друго.
— Откъде знаете?
— Оттам, откъдето зная и за намеренията на тази персона. От своите източници. А освен това, какво означава „не искам“? Употребявате глагола в сегашно време, нали?
— Ами, да.
— Грешка. Би трябвало да кажете „не исках“. Или по-точно, исках. И трябва да призная, че постигнахте целта си.
— Как да разбирам това?
— Че как да го разбирате? В буквален смисъл, естествено. Вие, уважаеми, не само желаехте смъртта на скъпата си съпруга, но най-директно изпратихте при прадедите й…
— Ха! Значи твърдите, че имате източници?
— Имам. Но не съм свършил. Отправихте я благополучно. И щастливите обстоятелства по спасяването на посочената по-горе персона изобщо не зависеха от вас. Това вече спада към областта на отношения от съвсем друг тип. Бих казал, че спада към нематериалната сфера. Така че както да го въртим и да го сучем, излиза, че вие сте искали и сте го направили. Само че не постигнахте крайния резултат. Заради което, мисля, че сте ядосан до ден-днешен. Наистина няма защо да ликувате. Затова преценявам степента на вашата готовност като повече от висока.
— Доста забавна история се получава. Аз, подлецът, съм я убил, но не съвсем. Не съм се успокоил и пребивавам… във висока степен на готовност. А тя, нещастницата, в това време търси килър. А пък той е прогресивен професионалист и идва при мен. С конструктивно делово предложение. Така ли е?