— Може да се каже, че е така. Ситуацията е работна.
— Значи искате да поработите върху мен?
— Искам. Май че не се чувствате добре? И защо? Да не би да ви е за пръв път?
Меко казано, чувствах се зле.
Но го забелязах късно.
Всъщност полагах огромни усилия. Държах се. Насърчавах се. Дори се шегувах или по-точно иронизирах.
Но в действителност се чувствах… отвратително.
Вътрешно целият треперех, а външно се обливах в пот. Добре че бях със сако и под него не се виждаше, че ризата ми е залепнала за тялото и че под мишниците и по гърба ми се образуваха големи мокри петна.
Устата ми беше пресъхнала.
Разбира се, отдавна бях изпил уискито си. А покрай този разговор не успях да си поръчам друго. Или просто не се сетих. Всъщност имали значение? В момента гърлото ме дращеше като с ренде и езикът ми не се подчиняваше много охотно. Може би от страх.
Защо трябва да крия! Здравата се изплаших.
И се събудих.
Нали знаете как става насън — всичко свършва внезапно, насред думата, нелогично и необяснимо.
Нишката, която свърза световете, се прекъсва.
Ти се събуждаш. Тревожен, обзет от мъка, изпълнен с отгласи от преживяното във вцепенената си душа.
И не можеш да се ориентираш веднага на кой свят се намираш.
Сега стана точно така.
По-късно си помислих, че може би не биваше изобщо да се събуждам.
Защото след това се случиха страшни неща…
Втори сън
Настъпи следващата нощ и аз заспах.
Въпреки навика си не заспах веднага. И дори го направих много по-късно. Може да се каже, че през тази нощ не ми се спеше.
Естествено, причина за това бяха събитията от предишната нощ, макар че, честно казано, не разбирах абсолютно нищо. Но се събудих в отвратително настроение.
Денят ми се провали. Бях зъл като оса. Исках да изпадна в нирвана — да изпия една бутилка уиски, да гаврътна една бира отгоре и да се напуша с трева, но не стана така. Само се натрясках до козирката. Това ми се случваше често.
Но главата ми беше бистра.
Понякога, разбира се, когато бях в подходящо настроение, изпадах в такова необяснимо състояние и се преструвах.
Например мърморех си нещо несвързано под носа, въртях глава като ранен бик, лигите ми течаха и хората наоколо бяха абсолютно убедени, че не съм на себе си. Грабваха ме, мъкнеха ме, подхвърляха разни реплики… А пък аз ги слушах и ги запомнях. Беше много поучително.
Тъй че привечер заприличах на нищо. Закараха ме вкъщи и ме сложиха в леглото.
Но не можех да заспя.
Ала след полунощ се отпуснах и заспах.
А в това време душата ми едва не се побърка от чакане. Защото и тя се тресеше почти като мен.
Чувстваше се зле, но се надяваше. Все пак имаше някакви основания. И смътни догадки. Току–виж всичко й станало ясно точно през тази нощ?
Но нищо не й се изясни. Дори точно обратното — всичко се обърка още повече.
Отново имаше опушен и тъмен бар. Отново саксофонът звучеше тъжно. Отново прозвънваха чаши и се носеше женски смях.
Всичко беше както преди.
И все пак не всичко.
Изморих се.
В този сън или по-точно от условията в този сън… Случват се такива неща, нали? Виждаш нещо определено, което в реалния свят има ясно значение и добре познати граници във времето и в пространството. Но на сън се появяват условия, нещо като правила на играта, според които нещата изобщо не стоят така, както са в живота. А точно обратното.
Понякога децата си играят по този начин. Дръжката на метлата в ръцете им условно се смята за кон. Стисваш я между краката си и хукваш. Купчинката пясък е торта. И, между другото, те я поднасят много естествено към устата си и премлясват от удоволствие. Или изведнъж си въобразяват, че са се преместили във времето, например в миналите векове. Започват междуособни войни, правят се на рицарите Алое и Бялата роза. Съвсем истински влизат в образ и като че ли наистина вярват, че докато трае играта, времената са се сменили.
Това се нарича „на ужким“.
И ето, че насън аз знаех със сигурност, че на ужким вися в този бар вечери наред. А не просто за втори път. И дори не за десети. Бях прикован към това скапано място с вериги може би от един месец, а може би и от два.