Проблемът беше в онази импулсивна и може би абсолютно куха идея да установя кой е онзи тайнствен замък с появяващото се стълбище и на всяка цена да разкрия загадката, която ми бе оставена в наследство. Или по-точно, която ми беше оставена абсолютно съзнателно. От него от Антон.
Засега не беше ясно само едно: какво криеше тази загадка — тояга или морков? Дали ме очакваше наказание, награда или нещо абсолютно незначително?
Това беше въпросът.
И докато не намерех отговора му, нямаше да се занимавам с никаква благотворителност. И нямаше да подавам ръка на никого.
Което означаваше, че бе настъпил моментът да сложа край на лириката и да премина към деловите въпроси.
Това нямаше да е чак толкова трудно, защото вече знаех най-важното. Една много важна информация направо ми падна в ръцете като неочакван скъп подарък.
Агенция „Майя тур“ не ме подведе.
И Майя също се оказа на висота, въпреки че аз имах грях към нея и веднъж й обърнах гръб и я изоставих в труден момент.
Помнех това до ден-днешен.
Естествено, тя също не го беше забравила.
„Майната ти, пукни с твоите макарони!“ — обявих ядосано пред невъзмутимите гърбове на шофьора и охранителя, след като се тръшнах в колата.
Разбира се, Майя не чу това.
Когато изморителното сбогуване свърши, аз й предложих да я закарам до тях, като в същото време изобщо не исках да го направя и се надявах, че тя ще ми откаже.
И тя отказа.
Но след две седмици се появи при мен. Не просто така и дори не с някаква симпатична идея.
Майя имаше план за създаване на туристическа агенция, който беше подробен и доста смислен. В него бяха взети предвид много аспекти, имаше анализ на ситуацията на пазара, прогноза и други умни неща.
А освен това очите й бяха променени. И нямаха нищо общо с онези очи, които видях по време на последната ни среща. Сега това бяха някакви различни, съвсем нови очи.
Естествено, сама по себе си тази идея не беше нова. Свободният туристически бизнес отдавна бе залял Москва и стремително нахлуваше в провинцията. Но Майя наистина искаше да се занимава с това.
И „само с това, защото не съм способна на нищо друго“, както ми заяви тя, пронизвайки ме с новите си очи.
Тя извади късмет.
И, между другото, това беше още едно доказателство, че хората, които се захващат с работа, от която наистина са увлечени, по някакъв невероятен начин се озовават на гребена на някаква загадъчна вълна. Като по чудо избягват рифовете, промъкват се през тесните пространства между скалите, потъват под вода, но изплуват благополучно на повърхността. И в крайна сметка стигат до заветния бряг.
Разбира се, налага им се да плуват. Да размахват отчаяно ръце и крака, да поглъщат огромни количества солена вода, да виждат отблизо кухите очи на смъртта и черните зеници на смъртната опасност. Но целият номер е точно в това! Те играят игра, която си струва усилията.
И Майя също бе започнала да я играе.
И, както става винаги с новаците, успя.
По това време сериозните корпорации току-що бяха започнали да усвояват практиката за създаване на частни туристически агенции, която освобождаваше туристите от всички главоболия и проблеми на туристическото поприще. Да назначават опитно ръководство и евтин, но строг персонал. Да уреждат визи, хотели, билети и чартърни полети. Да намират свои хора в Министерството на външните работи, в митниците и по границата. Да уреждат VIP-зали на летищата. И други всевъзможни полезни неща и дреболии, които трябва да бъдат предвидени, та в обратен случай почивката да не се превърне в своята пълна противоположност.
Просто. Удобно. Комфортно.
Между другото, ние още нямахме такава агенция. Но мислехме по въпроса. Освен това в онзи момент Антон беше в добро настроение.
И всичко съвпадна.
Вярно, за кратко.
Агенция „Майя тур“, която се появи под нашето крило, стартира с добро темпо и скоро стана много търсена не само от нашите хора, но и от разни приятелски, включително и ръководни структури.
И в крайна сметка Майя изгоря точно от тези чиновници, които бяха изгубили всякакво чувство за мярка и реалност и бяха обезумели от тунеядството и охолния си живот.
Макар че, колкото и да е странно, истинският виновник за скоропостижната кончина на процъфтяващия руски туроператор стана тогавашният вицепрезидент на САЩ Албърт Гор.
И никой друг.
Точно заради него и посещението му в Йерусалим по време на петдесетгодишнината на Израел администрацията на най-добрия тамошен хотел „King David“ дръзна да смени мезонетите, които, естествено, бяха добросъвестно и предварително запазени от хората на Майя с други, които на практика бяха равностойни. Всичко беше същото — и големината им, и броят на стаите, и обстановката, и обзавеждането. Само нивата бяха различни. Гор разполагаше с два такива апартамента.