Днес всяка от тях си има своя самостоятелна историческа и архитектурна стойност.
Например като капелата, построена през 1603 година, която имала функцията на нещо като фамилна гробница за собствениците на замъка.
През XVII век бил изграден и голям стопански двор, предназначен за персонала и конюшните. Днес тази масивна сграда е самостоятелен архитектурен комплекс, оформен в римски стил. Посоката на стилизирането му не е избрана случайно, тъй като навремето в непосредствена близост до «фермата» се е издигала вилата на римската императрица Попея Сабина.
Сега там се провеждат археологически разкопки.
Но без съмнение най-голямата забележителност в околностите на d’Azay е другият малък замък, заобиколен от всички страни с високи кули. Това е Manoir.
Той е построен през XV век буквално върху развалините на римската вила, затрупана под дебел пласт пръст.
За построяването му бил използван бял пясъчник от долината на река Шер. Камъкът бил доставян по реката до пристанището Порто-Шалан край Валер, откъдето го превозвали с талиги през останалите десет километра.
Дълго време Manoir бил използван като ловен дом. Тук след успешен лов в околните гори са си почивали и Франциск I, и Людовик XIII през 1619 година, и Людовик XIV през 1650 година.
До ден-днешен малкият замък е заобиколен от великолепен природен парк, а от величествения му съсед — замъкът d’Azay, го дели само една малка поляна с големина около 500 квадратни метра.
Сега в ловния замък е разположен малък хотел, който сполучливо съчетава древната атмосфера на Manoir с най-модерно обзавеждане.
Трите луксозни апартамента се намират на втория етаж, а на третия етаж има още един апартамент.
На първия етаж се намира столовата, чиято обстановка възпроизвежда атмосферата на средновековната трапезария на ловния замък. Както преди шест столетия, по стените висят великолепни фламандски гоблени. Но безспорно най-голямото украшение на столовата са масивните каменни плочи, издялани през XVI век. Навремето на това място е имало истинско огнище.
Друга забележителност на Manoir е тясното вито стълбище, каквито вече почти не се срещат. Стъпалата му са изсечени в самата стена и са направени от светъл пясъчник. Конструкцията на стълбището заслужава внимание и с това, че в епохата на Ренесанса, когато е построен този малък замък, предпочитанията вече са били насочени към правите широки стълбища, които не са се осветявали от бойниците, а от широки прозорци.
Всъщност въпреки традициите на Ренесанса прозорците на Manoir също са малки и много тесни. Но това обстоятелство едва ли ще ви попречи да се насладите изцяло на великолепния изглед, който се разкрива през тях, защото тържественият замък d’Azay ще бъде пред очите ви по всяко време на денонощието.
На разположение на гостите на хотела са два сенчести корта, голф–игрище, басейн, сауна… а през лятото тук се организират музикални спектакли с лазерни светлини…“
По-нататък не беше интересно.
Мрачната история плавно се превръщаше най-обикновен рекламен проспект. Което вече нямаше никакво значение.
А какво имаше значение?
Някакво знаменателно събитие, което бе потънало далеч във времето?
И въпреки това…
Там беше умряло едно императорско бебе. Нещастната майка беше убита от своя мъж император.
Бяха изминали години, десетилетия, векове. Времето бе заличило паметта за миналото. На мястото на древната вила бе изникнал замък.
И първият му господар бил наречен дявол.
После се появил самонадеяният херцог, който оскърбил дофина. И той не му простил. Изчакал времето си, качил се на престола и се разправил жестоко с него. Последвали кръв, огън, пепел и руини.
Животът се възстановил чак след едно столетие. И уж се появил нов собственик, който имал възможности, покровители и планове. Но отново го сполетяло нещастие. Сякаш от руините изпърхала страховита птица и покрила околността с плътната непрогледна сянка на разперените си криле.
От стълбището, по което днес горяха свещи, паднала и загинала новата господарка.
А господарят избягал. Кралското благоволение било изменчиво. Той изпаднал в немилост. Всъщност може да се каже, че нещастникът дори извадил късмет. Защото брат му бил убит. А той просто заминал в изгнание. Потънал в забрава. И умрял в мизерия.
Мрачен финал.
А може би това беше прокоба. Малкият изящен замък за шумни ловни трапези Manoir е бил построен върху кости. Ако можеше да се вярва на проспекта, върху руините на жилището на убитата императрица. Върху гробницата, в която лежеше тя и двете й деца. Починалата й дъщеря и бебето, което още не бе успяло да се роди.