1982 г., Хайфа
Даниел: как се казва на руски — ние сме малко земелци? Земляци?
Ефим: Земляци. Да, Литва и Полша са близо. Ти тъгуваш ли за Полша?
Даниел: Аз обичам Полша. Но не тъгувам. А ти?
Ефим: Ммм… Тук тъгувам най-вече за Православието. Не го намирам тук, а то е родният ми дом.
Даниел: Ти си евреин. За какво ти е Православието?
Ефим: Прекарал съм десет години в Църквата. Обичам Православието. Аз съм свещеник. Църквата не ме иска.
Даниел: Тук има поне две дузини православни църкви, още толкова католически, стотина протестантски. Можеш да избираш. Пазарът е голям.
Ефим: Не знаех какво ме очаква тук. Истинско Православие — това търся аз!
Даниел: Слушай настоящето — какво? — търсиш ти? А не търсиш ли Христа? Той е тук, на тази земя! Защо трябва да го търсиш в църковните учения, които са се появили хиляда години след Неговата смърт? Търси го тук! Търси го в Евангелието.
Ефим: Това е вярно. Но аз Го срещнах в дълбочината на Православието. В църковната служба, която толкова много обичам. Аз Го срещам в литургията.
Даниел: Ти си прав. Прав! Извини моята разгорещеност. Навярно това е болното ми място. Работата е там, че половината от живота си съм прекарал сред хора, търсещи Господ в книгите и обредите, които сами са измислили. А да Го срещнем, може навсякъде! И в Православието, и в литургията, и на брега на реката, и в болницата, и в краварника… Но най-близо е да го търсим в душата си.
Ефим: Да, да, отец Даниел. Разбира се. Търсенето на Господ в дълбините на своята душа — това е духовният живот.
Даниел: Ах, ах, ах! Аз така се страхувам от духовния живот. Според моите наблюдения, именно този духовен живот най-често увлича човек. Като упражнение. Колко често съм срещал малки хора с много голям духовен живот и почти винаги се оказваше, че този духовен живот се свеждаше до ровене в самия себе си, и то на неголяма дълбочина… И всички си търсят духовни наставници.
Ефим: Да. Това действително е проблем. Какъвто и да е духовният живот — повърхностен или дълбок, духовникът е необходим. Откакто заминах от Вилнюс и се лиших от общуването си с духовен наставник, чувствам загубата. Загуба, която не може да бъде запълнена.
Даниел: Добре, добре… Прости ми… Аз винаги изхождам от това, че ни е достатъчен един Учител. Кажи ми какво е това духовник?
Ефим: Как? Този, който ръководи духовния живот — за да не се случва това, за което ти говориш, да не ровиш в себе си, да не се самоанализираш.
Даниел: А ти добре ли можеш да различаваш къде свършва духовният живот и започва практическият?
Ефим: Не.
Даниел: Добре. Кажи ми тогава какво най-много те измъчва сега? Е? Най-много?
Ефим: Тереза.
Даниел: Жена ти?
Ефим: Ние сме сключили духовен съюз.
Даниел: Винаги съм мислел, че всеки брак е духовен съюз.
Ефим: Ние живеем като брат и сестра.
Даниел: Заедно? Живеете заедно — и като брат и сестра? Да не сте светци?
Ефим: Не. Само дето изкушенията са като на светците. Тереза от години страда от ужасни посещения, но аз не мога да ти разкажа за това. През последната година изпитах върху себе си това ужасно присъствие.
Даниел: Замълчи, замълчи! Не ми казвай нищо! Аз не съм духовник. Брат ми казва, че съм обикновен социален работник, но без заплата. Значи вие имате брак, живеете в една квартира и не спите в една постеля?
Ефим: Решихме така още в самото начало… Изгониха Тереза от манастира. Тя беше отчаяна. Мен пък не искаха да ме вземат в манастир, а не можеха и да ме ръкоположат, защото не бях женен… Всичко бе сложно. И ние се оженихме, за да ме ръкоположат.
Даниел: Значи бракът ви е фиктивен! Защо са ви тези усложнения? Върви и спи с жена си! На колко си години?
Ефим: На четиридесет и една.
Даниел: А Тереза?
Ефим: На четиридесет и една.
Даниел: Тогава върви и побързай! По-късно жените престават да раждат. Ще си родите деца и няма да имаш никакви духовни проблеми.
Ефим: Не разбирам. Ти си монах, а ми говориш такива неща?
Даниел: Какво като съм монах? Това си е моя работа. На мен животът ми беше подарен и аз обещах да го подаря. Но ти си евреин, а евреите никога не са познавали монашеството. Дори в еврейските общини е имало женени хора, не всички са били безбрачни. Монашеството са го измислили сирийците и гърците. Измислили са и други неща, които нямат отношение към нас. Отивай при жена си. Необходим ти е духовник? Необходимо ти е да вземат решение вместо теб? Добре! Аз се наемам с това! Върви и спи с жена си…
41.
1983 г., Кфар Саба