Даниел е най-добрият екскурзовод в Израел. Как показваше и разказваше! Говори четири дни, а ние само гледахме на една или друга страна. Беше много силно преживяване — сякаш за тези четири дни изживях цялата история от сътворението на света до ден-днешен. Нашата страна е много малка (забравих да ти пиша, че миналия месец получих израелско гражданство, затова и казвам „наша“). Но можеш ли да си представиш, че върху това парче суша — от Синай до Кинерет — се е побрало всичко: кладенецът, край който Авраам е приемал тайнствените пришълци, кладенецът на Яков, мястото, където той цяла нощ се е борил с невидимия противник, кладенецът, в който братята на Йосиф са го хвърлили, а после го извадили и продали на търговците, храстът, който горял, и гласът, чул се от там, говорещ на Мойсей… А след това самият Синай, на който се изкачихме през нощта, сетне видяхме изгрева и се спуснахме от планината по същата пътечка, откъдето се е спускал Мойсей със скрижалите и още много, много неща, които са известни на всички от Писанието. Но когато четеш, ти се струва, че това е отвлечена история, предание, легенда, а когато ей така сядаш в колата и обикаляш тези места в продължение на часове, разбираш, че не става дума за история, а за география — всичко се е случило тук и там и всичко се превръща в истина. Знаеш ли откъде идва това чувство? Защото има живи свидетели — планини, пещери, канали; Даниел ни показа пещерата, където се е криел Давид от безумния цар Саул. Саул влязъл и клекнал по голяма нужда, а Давид се прокраднал и отрязал парче от плаща му, а после му го показал: виждаш ли, ти бе беззащитен, можех да те убия, но не го направих, понеже не съм ти враг… Тази пещера е свидетел, а растенията и животните, които и сега живеят тук, както тогава, също са свидетели. На всяко такова място се молехме и всичко се изпълваше с толкова дълбок смисъл, че е трудно да бъде описан. Въобще, думите са недостатъчни и твърде неточни, за да се разкаже всичко случващо се.
Ако можеше да стоиш редом с мен, когато Даниел отслужваше меса, почти на самия връх на Синай! Слънцето изгряваше и в тази минута ми се искаше най-много от всичко да умра, защото, ако живея дълго, всичко ще се изтрие, ще помътнее от различна мръсотия, а в този момент имаше такава прозрачност и единение със света, че е трудно да се предаде. Във всеки случай това нямаше отношение към вярата, защото тя предполага съществуването на неща, които не се виждат; ти правиш усилие и поставяш това невидимо и неосезаемо нещо на най-главното място и се отказваш от видимите неща в полза на невидимите. А тук — идва краят на всяка вяра, защото нямаш нужда от никакво усилие, просто стоиш и си щастлив и изпълнен догоре не с вяра, а с увереност. Извини ме, за бога, за този поток от думи, но ти пиша, защото иначе ще се пръсна. Може и да не пусна това писмо. Ще го прочета на сутринта и ще помисля.
Мамичко! Тази година ще дойда при теб през отпуската, но следващата — със сигурност ти ще дойдеш тук. Знам, досещам се отдавна защо не искаш да дойдеш. Но знаеш ли, половината немци, които бяха в групата, са деца на тези, които воюваха, и деца на есесовци; ние с теб не сме единствените, не сме единствени потомци на онези хора, за които е трудно да се молим. Мамичко, аз знам, че не обичаш евреите и се срамуваш от това, но все едно, не ги обичаш. Моля те, ела. Не аз и не Даниел, самата тукашна земя ще ти разкаже повече, отколкото си знаела досега за любовта и за историята. Ще обиколим Кинерет, после ще се изкачим на Цфат и отгоре ще видиш колко малък е Кинерет, като продълговата капка. А наоколо му са села: Кфар Нахум, т.е. Капернаум, Магдала, Кана, Гергесин — и ще усетиш изведнъж цялата библейска история, ще я обгърнеш с един поглед. Хубаво би било, ако това се случи през пролетта, когато всичко е зелено, полето е осеяно с макове, диви ириси и див синап.
А сега да не забравя за най-удивителното от нашето пътуване. Вече се връщахме и бяхме минали завоя при Зихрон Яков, вече съвсем близо до Хайфа. Изведнъж Даниел зави и без да каже нито дума, ни закара в самото градче — красиви къщи, има и пететажни домове, в които живеят репатрирани.
Даниел спира на неголям кръгъл площад край едно кафене и казва:
— Най-подходящото време за чашка кафе. А аз ще ви оставя за половин час.