Разминаванията във възгледите на отец Даниел Щайн с общоприетите в Светата Църква традиции са толкова многобройни, поради това му забраних временно да отслужва меса и предоставям окончателното решение на Ваше Високопреосвещенство.
Ръководството на Ордена е готово да изпрати отец Даниел Щайн за разговор в Рим в срок, който Ваше Високопреосвещенство намери за приемлив.
Изцяло предан Ви во Христа Генерал на Ордена на босите кармелити: отец Лауренис.
47.
1984 г., Хайфа
Слушай ме внимателно и се постарай да не ме прекъсваш! Наясно си, че не очаквах нищо добро от пътуването си до Рим и бях готов на всичко. По принцип най-лошото вече се случи — макар и временно, началството ми забрани да служа, но не се и надявах да избегна тази забрана. Още повече и понеже Префектът на Конгрегацията, където ме призоваха, е доста консервативен по въпросите на доктрината на вярата. Сегашният папа и този Префект, взети заедно, представляват такава балансирана двойка, в която се пазят един друг от крайности, ако мога да се изразя така. Но папата е по-склонен да слуша сърцето си, аз много ценя това у него. Докато Префектът е сух, без емоции, рационален и много образован. Има дузина дипломи, знае дузина езици и е много твърд, поне такъв ми се стори. И външността му съответства. Само дето е по-розов за кабинетен човек. Е, това го казвам между другото.
Пристигнах в Рим три дни преди визитата. Не бях там за първи път, познавам го твърде добре и не го обичам, въпреки обаянието му. И този път се разхождах из Рим и цялата ми душа говореше на този град — не и не! Аз съм селски човек и величието на града ме отблъсква. Винаги ме е отблъсквало. Някакво умопомрачение е, че всички искат да живеят в градовете. А Рим е град на градовете, от него и досега лъхат жестокостта и величието на империята. Дори последният исторически Рим, този на Мусолини, напомня същото — властта на силата над слабия човек. Във Ватикана това се усеща още по-осезаемо.
В навечерието на аудиенцията цял ден се разхождах из катакомбите на Рим. Това е съвсем друго нещо: таен, малък, подземен свят, желаещ да се скрие от силата на града и да си създаде някакво независимо съществуване. Никога никой не е успявал в това. Макар да трогва до дълбините на душата. В нежеланието да се приемат величието и силата прозират голяма вяра, простодушие и дързост. Излязох от катакомбите абсолютно спокоен, престанах да се тревожа за утрешната среща.
Изведнъж разбрах, че отивам да изповядам вярата си и съм готов да кажа всичко, което мисля, без да скривам и премълчавам каквото и да било. А сетне да става каквото ще. Макар да знаех, че моят съдия се отличава от Пилат Понтийски по това, че никога няма да зададе риторичния въпрос „Какво е Истина?“, а знае с точност какво именно представлява тя.
Бях виждал вече Префекта, първия път на среща със свещениците от Източна Европа, после още два пъти. Но не много отблизо. Висок е на ръст. Ти знаеш, Хилда, че от всички високи хора, само ти не предизвикваш у мен вътрешно безпокойство. Много високите и много ниските са от различни породи. Добре. Като цяло, аз се чувствам по-комфортно с невисоките хора. Без да броя теб, разбира се.
Той веднага каза, че е чел за мен, знае за военното ми минало и смята, че подобни на мен свещеници, преминали през войната, са особено ценни за Църквата. Веднага си помислих, че няма да излезе нищо смислено от този разговор. Не взех да говоря за реалния смисъл от опита във войната. Помислих си: не знае ли той как войната ожесточава, изкривява и разрушава човека? Но той е много фин събеседник — веднага почувства реакцията ми и смени темата:
— Вие служите на иврит?
Обясних му особеностите на християните в моята общност, за които ивритът се оказва често единственият общ език: сред енориашите ми например има двойка — тя е холандка, а той е испанец, помежду си говорят на иврит. Такива случаи не са малко. По-рано служех на полски, но сега израсна ново поколение и децата на полските католици вече почти не знаят полски. Родният им език е иврит. Освен това има и кръстени евреи, дошли от други държави.