Знаеш ли как живея? Като върху минно поле — заобикалям опасните места, за това не мисли, за онова не говори, просто не си спомняй… Въобще, мисли по-малко! Само с теб мога да разговарям, без да се боя да не наруша чупливото равновесие в идиотския си живот. Целувам те. Ева.
18.
Декември, 1991 г., Хайфа
Драги Павел! Ние прекарахме целия си живот един до друг, имахме общи идеали, общи цели и приятели. Но се случи така, че в края на живота ми Господ ми се откри и сега желая само едно: да разделя своята радост с всичките си близки хора. Когато човек прави една крачка към Бога, Бог прави две наведнъж. Необходимо е само да се осъзнае — да признаеш — че без Бог човек не може нищо. Когато си мисля каква енергия, сили и какъв героизъм проявихме не заради божествени цели, а заради цели човешки, изпитвам голяма мъка. Не те викам да дойдеш в Хайфа, знаейки колко ти е трудно да оставиш горката Мирка сама, но искам да ти предложа малко пътуване до Беларус. Получих писмо от един стар досадник, с когото бяхме заедно в гетото и заедно избягахме оттам: те уреждат среща на всички останали живи, ще присъства и онзи свещеник-евреин, който е помагал за снабдяването ни с оръжие за бягството. Интересно е да го види човек.
Предлагам ти да дойдеш в Емск, където, без съмнение, ще се срещнем за последен път. Мен ще ме доведе Ева, но е възможно да ни придружи и моята английска приятелка Агнес. Оттам аз няма да замина нито за Лодз, нито за Варшава. Ти би могъл. Все пак стоиш на собствените си крака.
Освен това, Павел, няма да крия, че много искам да споделя с теб това, което придобих. Съжалявам, че моята среща се случи толкова късно, но докато човек е жив, никога не е късно. Горещо се моля срещата да се осъществи — моята с теб, а твоята — с Господ. Нека Бог благослови теб и твоите близки. Твоята стара приятелка Маргарита (Рита) Ковач.
19.
Януари, 1992 г., Йерусалим
Мила Естер! Дори не успях да ти позвъня от къщи, толкова екстремно се случи всичко. На 5 януари сутринта ми се обадиха по телефона от Хайфа и казаха, че Рита е починала през нощта. Гриша ме закара веднага на летището. Добрах се до Хайфа по ужасен начин — с две прекачвания и осемчасово чакане във Франкфурт. Погребението на майка ми беше на следващия ден. Много неща ме поразиха, трогнаха и дори ме потресоха в този ден. Сега е нощ, аз съм пълна с впечатления и не мога да спя, освен всичко друго и заради разликата във времето.
И реших да ти пиша. Оказа се, че майка ми има прекрасно лице. В края на живота си все пак го беше заслужила. Онова напрегнато-подозрително изражение, свойствено за нея през целия й живот, се беше сменило с израз на покой и дълбоко удовлетворение.
Малко преди смъртта си тя се е подстригала и сега изглеждаше много по-добре с побелелите си коси и гъстия бретон, отколкото с учителския си кок. Звучи нелепо, но е вярно.
За опелото й беше оказана голяма чест — откараха ковчега с тялото в англиканската мисия в Йерусалим, озовах се на място, за чието съществуване даже и не подозирах.
Преди началото на службата в аскетичното помещение на мисията влезе евреин — един такъв типичен, с кипа и в молитвено покривало. Прочете възпоменателни молитви над затворения ковчег. Седях на пейката до Агнес. Отначало исках да попитам нещо, но премислих — нека всичко си върви, както са го намислили.
После дойде пасторът и поведе заупокойната служба.
Излязохме в градината и видях колко е прекрасна — лимоновите дървета цъфтяха, както в Сицилия по това време на годината. Някои от овошките бяха още голи, на едно дърво висяха нарове, а нямаше нито едно листо. Но цялата градина беше в зеленина, навсякъде имаше хвойнови храсти, кипариси и палми. Слънцето бе ярко и хладно, наоколо беше ослепително и тихо.
— Сега ще отидем на гробището — каза Агнес и ме поведе към оградата. Зад нея видях самотна много впечатляваща скала от изветрял шуплест варовик.
— Ние мислим, че именно това е Голгота. Череп. Прилича, нали? — Агнес се усмихна, показвайки дългите си английски зъби. Аз не я разбрах. Тя взе да ми обяснява.
— Това е алтернативната Голгота. В края на миналия век тук намерили цистерна за вода и остатъци от древна градина. Сегашната градина е млада, засадена е сравнително неотдавна. Откривайки цистерната, изведнъж видели и Голготата, макар тя никога да не се е крила. Тази скала е била винаги тук и никой не й е обръщал внимание. А после намерили и гроба в пещерата. Изглежда, че това е гробът, приготвен от Йосиф Ариматейски за самия него и за роднините му.