Едва сега забелязах, че скалата е като излят човешки череп с празни очни кухини и пропаднал нос.
Тя ме поведе по една странична пътечка към неголямо отверстие в скалата — врата? По-нависоко пък бе пробит малък прозорец. До самия вход лежеше издялан дълъг камък, приличащ на релса. Малко встрани стоеше друг кръгъл камък.
— Този камък е от друго място, той е малко по-малък по размери от онзи, който е затварял входа на пещерата. Той е изчезнал за тези две хиляди години. Ако кръглият, затварящ входа, стои върху каменната релса, лесно може да бъде преместен. Той просто се търкаля. Но за жените все пак е трудно. Ще повикаме на помощ градинаря. А ти влез, разгледай.
Тръгнах като насън. Била съм на Гроба Господен, дори неведнъж. Влизала съм всред суматохата в огромното съоръжение, където един храм е притиснат от друг, всичко е разпокъсано и хаотично, старици в черно, туристи и служители… И параклис на мястото на погребението. Опашка да влезеш в пещерата. Туристите щракат с фотоапаратите си. Екскурзоводите бърборят на всевъзможни езици. И всичко това не говори нищо на душата ми.
А тук нямаше никого. Обхвана ме силното чувство, че ще вляза и ще видя оставеното наметало. Пещерата е разделена на две крипти, в по-далечната имаше каменно ложе. Кожата по ръцете ми настръхна, побиха ме вечните ми тръпки.
Агнес стоеше отвън и се усмихваше:
— Нали наистина прилича много?
Истина беше, много, много приличаше.
На пейка под голямо смокиново дърво седяха две жени в дълги поли и с големи ръце, отпуснати върху коленете им. Едната извади пита от торбата си, разчупи я и подаде половината на съседката си. Тя се прекръсти и отхапа.
Четирима мъже занесоха ковчега на майка ми до автоплатформата и се отправихме към англиканското гробище. Нямаше цветя. Аз не бях успяла да купя, а братята-англиканци сложиха, както е прието при евреите, белезникави камъни в горната част на гроба.
След погребението пасторът се приближи, приличаше на Агнес, със същите дълги зъби и белезникави очи; брат и сестра, помислих си аз, но стана ясно, че са мъж и жена. Той ми стисна ръката и ми връчи два листа хартия. На единия бяха написани думите на молитва и ноти, а вторият бе свидетелството за опело.
Рита, която държеше в идеален ред всичките си документи и бумаги, може да бъде напълно доволна. Естер, скъпа! Случи се това, на което никога не съм се надявала: аз се помирих с нея.
Сега ще имам много време да се разкайвам, да се чувствам виновна и безсърдечна. Но днес с нея сме в пълен мир.
Вдругиден отлитам за вкъщи. Целувам те. Лека нощ. Тук вече светлее.
Твоя Ева.
20.
Ноември, 1991 г., Йерусалим
Драги Даниел! Наминах два пъти към теб в манастира, но не те извикаха. Втория път ти оставих бележка с номера на телефона си, но ти не ми се обади. Монасите от манастира не бяха хич любезни, затова не съм и сигурен дали са ти предали бележката. Знаеш ли, че аз водя обширна кореспонденция с онези от Чорная пуща, които са живи? Тези, които на 11 август 42-ра избягаха от гетото и дочакаха освобождението са малко. И с всяка година стават все по-малко. Срещахме се с Давид, той живее в Ашкелон, и решихме, че ще бъде добре да организираме мероприятие в чест на петдесетгодишнината от онзи ден, когато ти ни помогна да избягаме. Пиша си с Берл Калманович от Ню Йорк, с Яков Свирски от Охайо и с още две момчета от бившите партизани. В Беларус има много малко евреи. Както съм чувал, в Емск не е останал изобщо никой, но са останали костите на нашите родители, на роднините ни. Ти знаеш, че двете ми сестри с племенниците ми загубиха там живота си. Аз ще организирам всичко. Сам разбираш, че ти си централната фигура, ще седиш начело на масата, ние ще пием и ще си спомним всичко.
Сега, конкретно: кого си срещал, с кого си поддържал връзка от тези, които бяха партизани? Изпрати ми адресите. Ние с Давид си поговорихме, помислихме, че може хората да дойдат и с децата си, за да им покажем как сме живели тогава. Мисля си да отида по-рано тази година и да видя дали можем да поставим поне надгробен паметник. Ти не си от нашия край и не знаеш колко богато беше еврейското гробище преди войната — паметниците бяха от мрамор и гранит. Дали се е запазило нещо? Не мисля. Това, което немците не са унищожили, за него се е погрижила съветската власт. Трябва да се съберат пари и да се постави общ паметник за всички. Позвъни ми или ми пиши. От името на Обединението на бившите жители на Емск: Рувим Лахиш.