Много се радвам, синчето ми, че семейството ти се е увеличило. Знам, че всички мъже искат синове, не се радват много на момичетата. Ето, че дочака момче в дома си. Слава на Бога! Не си написал как сте го нарекли? Забрави ли? Или: да се сетя сама? Не е ли Серафим? По-рано много кръщаваха в чест на Серафим Саровски Чудотвореца, а май излезе от мода. Няма време да пиша — звънят за обедна молитва. Господ да е с теб. Йоанна.
24.
1 Август, 1992 г., Йерусалим
Поздравявам те, Мишенка! Получих и писмото ти и „Църковен вестник“. Двадесет и пет години свещеничество — не е малка работа! Изпрати ми снимка, как те честваха. Нима самият Владика е идвал при теб в Тишкино? Страхувай се и трепери! Както е казано — и хулите, и похвалите приемай равнодушно. Мишенка! Как се промени всичко, кой ли би помислил! Проклетата власт свърши, на теб ти връчват църковни награди! Тук четохме, че новото правителство се побратимява с Църквата, а аз съм недоверчива, откакто съм се родила, не обичам началството. Ти не слушай старицата. И аз ще се похваля — и на мен ми направиха честване; не зная кой си е спомнил, аз самата бях забравила, но и аз имах кръгла годишнина — чукнах деветдесетте. И какво започнах да си спомням? Рождените си дни — както съм ги и запомнила. Особено добре ми изплува, когато станах на десет. През онази година не заминахме за нашето имение в Гриднево, защото майка ми роди тежко брат ми Володя, правиха й операция — едва я спасиха и тя още бе болна. Непрекъснато отлагахме преместването, заминахме едва след 11 юли, деня на моя Ангел. Помня всички гости — не бяха много, защото всички бяха напуснали града, и аз се тревожех, че ще получа малко подаръци. Нас не ни глезеха, но през онази година мама ми подари френска кукла със затварящи се очи, с букли, в морски костюм и кожени обувки с копченце. Доживявахме последните си щастливи години, после започна войната. Татко беше адмирал. Ти навярно не знаеше? Тегли ме към старчески песни, няма кой да ме спре.
Исках да ти пиша още за твоето приятелче Фьодор Кривцов. Нали той си намери старец и се изгуби — има такива щастливи хора, които все търсят кому да подарят себе си. Намерил си някакъв отшелник — тук и досега не можеш да ги преброиш, от всички видове са: и гладуващи, и отшелници, и лечители, и чудотворци. Тълпи от шарлатани и побъркани. Светият човек е същество тихо, незабележимо. Дълго трябва да наблюдаваш, за да го разпознаеш. Е, както и да е, дойде вчера Фьодор. В Йерусалим не можеш да учудиш никого с нищо — когато аз бях току-що пристигнала тук и ходех по улиците на стария град, видях какви ли не хора — прокажени, обсебени от бяс, маскирани. Но Фьодор ме учуди. В мръсна риза, слаб като скелет, очите му горят с безумен пламък, гледа над главите, брада до кръста, цялата му глава в лишеи. Е, покрита с калимявка.
Старецът му починал. Беше му необходим свещеник за опелото. Познавам нашия Кирил, за нищо на света няма да се помъкне в планината — дебел е, задъхва се. Другият, Никодим, е пъргав, слаб, може и да се изкатери, но пък отсъства — в Синай е.
Аз казвам на Фьодор: иди при гърците, те имат много свещеници. Той клати глава: не, старецът беше скаран с гърците. Иди при сирийците, при коптите. Пак клати глава — вече му били отказали. Тук ми дойде на ум брат Даниел. Има, казвам му, един кармелит, той не отказва на никого, само че на теб едва ли ще ти свърши работа. И горкият Федя тръгна да го търси. Да, преди да поеме, каза, че неговият старец Абун е бил епископ на Истинната Църква на Христа, неин Патриарх. Попитах го, голяма ли е църквата. По-рано е имало трима души — Абун, един преди него, който му бил учител, и нашият Федя. Сега Фьодор остава сам. Излиза, че всички ние не сме истински… Не си ли чувал за такава Църква, Мишенка? Както и да е, изпратих го с Бога при Даниел в Хайфа. Той няма да откаже. Ще опее и патриарха, и скитника. Той е от незабележимите, цял живот живее някъде под стълбите. Заприказвах се. Господ да е с теб, приятелю мой, скъпи Мишенка!
25.
1992 г., Йерусалим
НА ВТОРИ АВГУСТ НА ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА СИ ПОЧИНА МАЙКА ЙОАННА СУМАРОКОВА ТЧК. НАДЕЖДА КРИВОШЕИНА.
26.
Януари, 1992 г., Йерусалим
Драги(а)……!
Комитетът по подготовката на срещата на съжителите от Емското гето съобщава следното: