1. Срещата ще се състои на 9 август тази година в град Емск. Имаме съгласието на градската администрация. Във връзка с това, че съществуващите там два хотела („Възход“ и „Октомври“) могат да приемат не повече от 60 души, а към днешната дата в списъка имаме 82 (да са здрави!), кметството ни отпуска сградата на общежитието на педагогическия техникум, където могат да се настанят 120 души.
2. За участие в тази паметна среща са поканени представители на Световни еврейски организации, представители на правителствата на Русия, Беларус, Полша и Германия. Някои вече отговориха. Със сигурност може да се каже, че ще пристигнат немски журналисти с киноапаратура. Разрешение за снимане не е получено още, аз вече съм във връзка с организациите, които отговорят за това.
3. В отговор на моето запитване към градската управа на Емск относно поставянето на паметник на загиналите евреи от гетото ми съобщиха, че в града вече има паметник на загиналите по време на освобождаването на Беларус съветски войници и втори не им е необходим. Но по всяка вероятност може да се постави паметник на старото еврейско гробище, което се е запазило. Така че събраните от нас пари ще бъдат употребени за тази цел.
4. От страна на градските власти ще има изказване на кмета на Емск и концерт на самодейци.
5. Всички подробности, свързани с билети, визи и придвижване, ще ви съобщавам постепенно, но всеки може да ми зададе писмено въпросите си.
Рувим Лахиш
27.
4 август, 1992 г., Хайфа
Тръгнахме в четири часа сутринта и за два часа по пустия път се добрахме до завоя при Кумран. През целия път Даниел ми разказваше за някаква нова част от Кумранските ръкописи, която била публикувана току-що. За това май му е разказал самият археолог, който е открил чудото. В пещера №4 намерили някакъв нов ръкопис — страшно е да се изговори — от първи век преди Христа, в който авторът, пишещ от първо лице, нарича себе си Мойсей и разказва, че е познал страдания и печал, но сега е възнесен по-високо от ангелите, седи тържествено на небесен престол и е приближен до Всевишния повече от всички ангели… По текста може да се предположи, че това е писмо от другия свят, завещано на единомишлениците.
— Струва ми се — рече Даниел, — че днес ще видим един от тези, които са възнесени по-високо от ангелите…
Аз се засмях, а той, оказва се, не се шегуваше и ми каза сериозно, че отдавна е чувал за този старец, за чудесата, които някога е вършил, а после изведнъж престанал.
В това време видяхме една дълга фигура на пътя. Отначало помислих, че е бедуин. Омотан целият в парцали. После видях калимявката. Значи, това е онзи Фьодор. Спряхме колата, излязохме от нея. Той се кланя. Даниел му протяга ръка, онзи рязко се отдръпва от нея. „Ти свещеник ли си?“, пита.
Даниел му отговаря:
— Не се съмнявай, братко, повече от трийсет години. Не вярваш ли? — и му показва монашеския си презраменник, скапулария. — Сега вярваш ли? Имам и кръст. Е, не е толкова голям като твоя — усмихва се. Но другият и не мисли да се усмихне. А на гърдите му наистина виси огромен дървен кръст.
Минахме покрай вратите на резервата, покрай гробището отляво, започнахме да се изкачваме в планината. Знаменитите Кумрански пещери останаха отдясно. Вървяхме доста дълго, докато пътечката не свърши. Тогава Фьодор ни каза да го следваме съвсем точно и внимателно, да стъпваме там, дето е стъпил той, и да се държим за издатините, за които той се закрепва. Това си беше задача за алпинисти — някои от камъните се ронеха под краката ни, но други бяха здраво врастнали в земята, той ги познаваше всичките. Повече от ясно бе, че често лази нагоре. По този начин допълзяхме до малка площадка. Тя не бе разположена на върха, а малко встрани и на сянка. Поне сутрин. Следобед тук всичко е напечено от слънцето. Цепнатината към пещерата беше съвсем тясна — Даниел се вмъкна едва. Аз исках също да надникна, но Фьодор не ми позволи. Видях само, че вътре гори светилник.
Даниел и Фьодор се разбраха как да сторят опелото, кой какво да чете. Онзи помоли да се отслужи литургия над мъртвото тяло като над мощите на светец. Даниел кимна. Сложи си кръста, помоли се. Промъкна се в пещерата. Фьодор го последва. А за мен вътре тъй и нямаше място, стоях отвън. Трябваше да се пее, аз щях да пригласям, ако ми е познато.
Гледката беше сурова, спираща дъха. Долу Мъртво море преливаше в цвят на живак. Йордания не се виждаше от мъглата в далечината. Как човек може да живее тук толкова дълго? Фьодор казва: осемдесет години. Това, разбира се, просто не е възможно. Той помоли Даниел да води служението на арабски. Даниел го беше правил много пъти с брат Роман, но все пак ми беше казал да взема текста. Предавайки му го, надникнах в пещерата: върху гол камък лежеше завита в бял чаршаф мумия, главата също бе покрита. Гореше светилник. Даниел стоеше на колене пред камъка, защото дори и той със своя ръст не можеше да се изправи. Отстрани — препънат на три: Фьодор. Аз бих могла да се вмъкна само на четири крака. Даниел ми нареди да чета. Евангелието на Матея. Започнах тихо, стоейки навън.