Винаги съм мислила, че известното тесногръдие на съзнанието на мнозина в нашата страна е заради забраните в държавата върху интелектуалния и духовния обмен през последните 70 години от нашата история. Но в западния свят това не го е имало — откъде е упоритото „несмесване“ и неприемане на един от друг? Иска ми се да знам какво мисли Ефим по този повод.
Сега за Исаак. Мила Тереза! Драги Ефим! Рискувайки да ви нараня и да си навлека вашето негодувание, не мога да не кажа следното: вашето момче е чудесно. Той е трогателен и безкрайно мил, но вашите предчувствия и упования, че той именно — дори ръката ми не се вдига да напише тази дума — е Този, Който е Обещан — да го кажа по такъв начин, ми се струват илюзии на дълбоко обичащи родители.
Ако греша и Сосик наистина притежава „втора природа“ — пак не се решавам даже да повторя вашите думи — то тя ще се прояви извън зависимостта от вашето отношение към всичко. Струва ми се по-правилно да му дадете възможност да ходи в онова специализирано училище, което тъй категорично отхвърляте. Вие сами ми казахте, че децата с този синдром в никакъв случай не са умствено изостанали, че това е една по-особена порода хора, които се развиват по други закони. И те се нуждаят да разговарят, да четат, да общуват. Това, че могат под ръководството на специалисти-педагози да участват в спектакли, да се занимават с музика и рисуване, изобщо неща, които ще повлияят на развитието им, е много добре и не би навредило на Сосик по никакъв начин. Ако той действително е онзи, за когото го възприемате, тези навици няма да му навредят в мисията, която трябва да изпълни.
Скъпи мои! Възхищавам се на вашия героичен и дори апостолски живот. Пътя, който сте избрали, е достоен за дълбоко уважение. Естествено, разбирам, че пътят на всеки човек е единствен и всеки си избира своя — към Истината. Но защо има толкова много хора, съсредоточени изключително в търсенето на Истината, които вървят в съвсем противоположни посоки?
Ето сериозен въпрос за размисъл.
Скъпи мои! Още веднъж ви благодаря за това пътуване. Следващия месец навършвам 73 години, не мисля, че ще мога пак да дойда при вас. Затова тази среща е още по-скъпа за мен. Винаги ще се моля за вас. Молете се и вие за мен. Валентина.
36.
1995 г., Беер Шеба
Скъпа Валентина Фердинандовна! Получихме писмото Ви и Тереза ме помоли да Ви отговоря. Въпросът, който няма да обсъждаме, е за предназначението на Исаак. Това не се решава на нашето ниво. От нас се изисква само внимание и умение да слушаме вътрешния глас, който е пратен в нашите сърца свише. Различаването на духовете е особена дарба, Тереза без съмнение я притежава в голяма степен. За собствените си малки способности не говоря.
Огорчен съм от онази част от писмото Ви, в която говорите толкова лекомислено за плурализма, който все повече завладява църквата. Това, което на Вас Ви се струва съвременно и важно и което наричате взаимно разбиране, е нещо абсолютно невъзможно. Не се съмнявам, че това е свързано с неестественото Ви положение — имам предвид едновременното Ви присъствие в лоното на Православието и дългогодишното Ви сътрудничество с католиците. Това е някакво недоразумение, трудно бих могъл да си представя епископ, склонен да даде благословията си на православен човек, който практически работи в доминикански орден.
Моят личен път е минал през Изтока. В младежките си години бях изкушен от будизма, възприемах неговата свобода като висше постижение. Практикувах будизма и бях стигнал доста далече по този път, но бях спрян от празнотата. В будизма няма Бог, а Господ се оказа за мен по-важен от свободата. Аз не исках да бъда свободен от Бога и Той ми се откри в Православието. Главният и най-плодотворен път е ортодоксалният. Не желая облекчено християнство. Тези, за които говорите, са тълпи от реформатори, „облекченци“, търсещи не Бога, а удобен път към Него. Но по такъв удобен път няма да стигнеш доникъде. Смешни са ми опитите да се превеждат служби от църковнославянски на руски. Защо? За да не се правят усилия и да не се изучава дивния, макар и малко изкуствен, но тържествен, изваян специално за тази цел език? Тъкмо той осъществява й връзката с преданието, което достига дълбочини, където съвременният руски език не достига!