Ние познаваме лошо каноните, а именно чрез тях се разкрива истинската дълбочина на Православието.
Вие говорите за многообразието, което Ви възхищава! Валентина Фердинандовна! Нима не разбирате, че взимат разкошна, богата материя, изрязват от нея малко парче плат и казват: това е напълно достатъчно! Поради тази причина настъпи и пълният ми разрив с отец Даниел Щайн. Неговото търсене на „тясното“ минимално християнство е пагубен път. В парчето плат, което той си е определил като „необходимо и достатъчно“, се съдържа една хилядна, една милионна част от Християнството. Аз не Ви спрях, когато решихте да отидете на меса при него. Мислех си, че сама ще видите това разбойничество, тази осакатеност. А Вие ми донесохте вкъщи хартийка с няколко осакатени текста, които той смята за литургия. Не съм виждал никога този текст, не бих го взел в ръцете си. Нашето скъсване стана във време, когато той още не бе стигнал до този „минимализъм“ или „популизъм“ — наричайте го както желаете. Сега изследвах този текст. Даниел няма никакво право да се нарича свещеник, такова безобразие може да съществува само заради недоглеждането на църковните власти.
Лично аз изпитвам благодарност към него — той изигра голяма роля в живота на нашето семейство, помогна да се осъществи нашия брак с Тереза (също и благодарение на Вас, за което винаги ще отправям благодарствена молитва за Вас!), с неговата благословия дойде и чудото с раждането на Сосик. Но възгледите на Даниел ми се струват абсолютно неприемливи.
Синът Божий е дошъл на света чрез плътта. На иврит благовестие — „бесора“ и месо, плът — „басар“, са родствени думи. Това е най-голямата вест! Бог е в нашата плът. Наистина е така. В плътта на моя син Ицхак. Това дете ни съедини с Бог по особен начин — моята плът възприе божествената природа чрез него. Обрязах сина си не за да го направя юдей, а за да стане Месия.
На небето и на земята се води битка, тя става все по-яростна и трябва да стоиш на мястото, на което са те поставили, а не да търсиш удобство и комфорт. Само вървейки по този път, можем да се върнем към изворите на църквата, към нейните сподвижници, към нейната сърцевина.
Естествено, по-лесно е да се говори с реформаторите, те са готови да приемат всичко — аборти, еднополова любов, жени свещеници, готови са и да изхвърлят всичко: дори Светата Троица.
Скъпа Валентина Фердинандовна! Разминаването във възгледите ни е толкова голямо, че нашето общуване занапред не ми се струва възможно. Като мъж, отговарящ пред Господ за жена си, забраних на Тереза каквото и да било общуване с Вас и се надявам да не се наложат никакви допълнителни обяснения по този повод.
Искрено Ваш, йерей Ефим Довитас.
37.
1995 г., Беер Шеба
Копие: до Настоятеля на Кармелитския манастир „Стела Марис“
Ваше Високопреосвещенство,
Важни обстоятелства ме принудиха да се обърна към Вас с писмо, чийто характер ме огорчава дълбоко. Към написването на това писмо ме подтикна християнският дълг, защото вярвам дълбоко, че информацията, която се съдържа в него, изисква да бъде разгледана внимателно от страна на ръководството на Латинския Патриархат.
След като пристигнах в Израел през 1980 г., от 1984-та осъществявам пастирско служение в Православната църква в Беер Шеба. В общината, ръководена от мен, службата се води на църковнославянски език, който съответства на духа на Православната църква. Голяма част от моите енориаши са руснаци или рускоезични, само на Пасха с радост ознаменуваме празника, като го провъзгласяваме на много други езици на християнските църкви.
В традицията на Православната църква от древни времена са приети две разновидности на литургията — на Василий Велики и на Йоан Златоуст, към които се придържаме.
Като специалист в областта на литургията, аз съм добре запознат и със структурата на латинската меса в нейния общоприет вариант.
Известно е, че в поместните църкви се допускат някои богослужебни различия, засягащи последователността в четенето на псалмите и химните. Но в църквите и на Източния, и на Западния обред съществува неизменен литургичен канон.
Преди известно време в ръцете ми случайно попадна текст на меса, която е приета за служение в поверената Ви църква на Илия при Извора на Кармел. Текстът, съставен от настоятеля на храма, предизвика дълбоко недоумение у мен и счетох за свой дълг да го изпратя на Ваше Високопреподобие, за да се запознаете с него. В приведения текст отсъства „Символа на вярата“ и дори само това обстоятелство дава повод за безпокойство.