Познавам хора, които са пристигнали в Израел за седмица, а са останали за цял живот. Имам познат японец, дошъл като турист преди двайсет години и останал завинаги. Познавам холандец, който извадил от дъното на Кинерет лодка, като тази на апостол Петър, реставрирал я е десет години, спасявал я е от някакви си червейчета, които били я нападнали. И той досега живее на брега, заедно с лодката. Познавам и няколко германци, които не можаха да си тръгнат от нашата страна, защото са свързали сърцата си с нея. Това е страна на живата история, която продължава да се измерва с библейски мащаби. Това, което става в нея сега, със сигурност би могло да бъде записано в Библията.
Тук е концентрирана историята на човечеството. Неслучайно на това място е избухнал взрив, променил съзнанието на света, поне на европейския и арабския. Оттук, от средата на много малък народ, произлиза Великият Учител Иешуа. Той е говорил на език, разбираем за днешния израелтянин. Живял е в тази култура — носил е същите дрехи, хранел се е със същата храна, изпълнявал е всичките предписания на юдейската религия, към която се е придържал. Първите му ученици са били в някаква степен юдеи — протестанти. Християнството — тази дума първите ученици на Исус не са я и знаели — е започнало като реформиран юдаизъм. Едва след столетие то е скъсало пъпната си връв, тръгвайки към гръцкия, римския, малоазийския свят. Йерусалимската община на последователите на Иешуа, начело на която е стоял апостол Яков, е съществувала няколко десетилетия. Именно тя е била църквата-майка за всички последвали християнски общини, именно на нейния език — древноеврейски с примеси от арамейски — се е осъществила онази пасхална среща на Учителя с учениците му, която в християнския свят се нарича Тайна вечеря.
На разпятието на Иешуа са изписали „ИНЦИ“ — Исус Назарянин Цар Юдейски — на три езика: древноеврейски, гръцки и латински. През първото столетие християните са служили литургиите на древноеврейски. И сега в Израел ние служим на този древен, първохристиянски език. На онзи език, на който е говорил Учителят.
Когато пристигнах в Израел, за мен беше важно да разбера в какво е вярвал нашият Учител. И колкото повече се задълбочавах в изучаване на онова време, толкова по-ясно осъзнавах, че Исус е бил истински юдей, който е призовавал в проповедите си да се спазват заповедите, но е и смятал, че само изпълнение не стига и че любовта е единственият отговор на човека пред Бога и главното в поведението на човека е да не се причинява зло на другия, да има състрадание и милосърдие. Учителят е призовавал за разпростиране на любовта. Той не е създавал нови догми, новото на учението му е, че Той поставя любовта по-високо от закона… И колкото по-дълго живея на света, толкова по-очевидна е за мен тази истина.
Благодаря ви за търпението и вниманието, с което ме изслушахте. Готов съм да отговоря на въпросите, които са възникнали у вас.
Елке Рауш: Какъв е най-страшният Ви спомен от годините на войната? И най-радостният?
Даниел Щайн: През дългите си години живот съм вършил много глупости и неправилни неща. Има една моя постъпка, за която скърбя цял живот. Тя е най-страшният ми спомен. Веднъж в полицейския участък позвъниха и съобщиха, че партизаните нападнали двама немски войници, проверяващи телефонната линия. Единият бил убит, а другият успял да избяга. Бягайки, забелязал, че работещите на полето хора посочвали на някого посоката, в която той побягнал. След като се върнал в частта си, оттам ни позвъниха и ни информираха за произшествието. Заповядаха ни да извършим наказателна акция в селото. А това означаваше да разстрелят всеки десети жител и селото да бъде запалено. Бяха събрани големи сили — подразделения на немската армия и жандармерията, около 250 войници и полицаи. Обкръжиха селото, обискираха къщите, изгониха всички навън и ги изведоха в полето. От двеста души следваше да изберат двайсет, които да разстрелят.
Тогава аз отидох при майор Рейнхолд и му казах:
— Господин началник, не сме на фронта. Вие сте господарят на тази област, Вие отговаряте за живота и смъртта на тези хора. Защо да се убиват невинни? Това са селяни, които снабдяват и нашата армия с продоволствие.