Какъв щеше да бъде този ден, ако преди трийсет години си бях останала в Бавария, в едно отдалечено предградие на Мюнхен, на брега на Щарнбергското езеро…
Юни, 2006 г., Москва
Скъпа Ляля! Пиша и се давя в сълзи. Аз не съм истински писател. Истинските не плачат. Онези живи хора, които видях заедно с живия Даниел, бяха други, моите са измислени. И самият Даниел отчасти е измислен. Още повече, че нямаше никаква Хилда — вместо нея имаше една корава и властна жена, чийто живот е абсолютно неизвестен за мен. Нямаше нито Муса, нито Тереза, нито Гершон. Всички те са фантоми. Имаше други хора, които видях, но нямам право да се докосвам до личния им живот.
Онази чудесна немкиня, чийто ангелски образ поставих редом с Даниел, е заминала от своята родна Германия в малка православна община в Литва. Тамошният настоятел е грузинец, феноменално музикален, понякога при него идват сестрите му от Грузия и заедно организират такива духовни концерти, че „Хилда“ с нейната немска музикална чувствителност се облива в сълзи. Но аз защо плача?
Няма да назовавам истинското й име, но не мога да не си доставя удоволствието, скъпа Ляля, да ти споделя, че тя е ангел — небесен ангел, а не човек! Неотдавна тя пристигна от Германия в Литва на малък трактор, който сама е карала по междуселските пътища цели петстотин километра със скорост десет километра в час — мършава, побеляваща блондинка с раница на гърба, седнала в кабината на трактора. Общината е бедна, много им трябваше трактор. Такова нещо не бих могла да измисля.
Аз не съм истински писател и тази книга не е роман, а колаж. Изрязвам с ножица парчета от собствения си живот, от живота на други хора и ги слепям „без лепило“; жива повест с парчета от нашите дни.
Ужасно съм уморена. Понякога влизам в стаята при Андрей, от неговия прозорец се вижда водовъртежа на клоните, от шестия етаж болните тополи, кленове и брези изглеждат много по-добре, отколкото отдолу, от детската площадка. Гледам зеления цвят — зеленината е още свежа и блестяща, и очите ми се лекуват…
Изпращам ти четвъртата част. В действителност тя е една пета от цялото. Целувам те. Л.
Пета част
1.
1994 г., Израел
Цял Израел беше потресен от събитието, станало на 25 февруари 1994 година, в навечерието на еврейския празник Пурим. До днес много от подробностите са неизвестни. В навечерието на празника беше постигнато споразумение между шейха на пещерата Махпела и градската администрация на Хеброн, за да бъде предоставена възможност на евреите да се молят в залата на Авраам в пещерата Махпела.
По време на празничната нощна молитва в съседното помещение, в залата на Исаак, се е събрало голямо множество мюсюлмани. Мюсюлманският и еврейският календар съвпадат по такъв начин, че в този ден се празнуват едновременно Пурим и Рамадан. И в двете зали е имало молещи се.
Нахлулият в мюсюлманската зала на Исаак еврейски заселник от американски произход Барух Голдщайн стрелял с автомат в тълпата, убивайки 29 души и ранявайки около 150.
Барух Голдщайн бил смазан на място от разярените араби. Под килима на залата били намерени железни прътове, с които е бил убит Голдщайн; било е намерено също така и голямо количество хладно оръжие.
Създадената от правителството комисия за разследване на инцидента публикува доклад, в който се основават на показания на разузнаването, имащо данни за подготовка на погром над евреи в Хеброн.
Комисията разполага със сведения, че извършеният от Барух Голдщайн разстрел в пещерата Махпела е имал превантивен характер, а е бил планиран и подготвен по-рано. В качеството им на заподозрени са задържани двама заселници от намиращия се наблизо квартал: равина Елиаху Плоткин и Гершон Шимес.
Към днешна дата са събрани томове материали и комисията обещава да огласи заключението си най-рано след три месеца.
Обществеността в страната няма единно мнение по отношение на извършеното престъпление, а самата личност на Голдщайн се оценява диаметрално противоположно от различни групи хора: за едни той е национален герой, спасил с цената на живота си еврейското население в Хеброн от готвеното масово клане, за други е провокатор и безумец. В този план интересни са разпитите на близките до Голдщайн хора, негови приятели и единомишленици — равина Елиаху Плоткин и Гершон Шимес. Но техните показания не се публикуват до момента.