— Не зная какво да смятам за адекватно, а какво за неадекватно. Когато викат един юноша да разпознае обезобразения труп на човек, когото е виждал едва ли не всеки ден, може ли да се каже, че това е адекватно? Какво право са имали да го водят там? Той тогава нямаше шестнайсет.
— Аз също бих възразил, ако ме бяха питали. Но не са ме питали. Така че сега трябва да върнем момчето към нормалното му състояние. Доколкото разбирам, той е понесъл много тежко това разпознаване?
— Да. Не беше на себе си. Качи се в стаята си и не желаеше да вижда никого. Дори малката си сестричка.
— Дълго ли продължи това? Нежеланието да общува с когото и да било?
— Дълго? Продължава и досега. Не иска да разговаря нито с мен, нито с баща си. Не идваше да обядва. Дори в събота. Носех му в стаята храна, но нито веднъж не видях да е ял. Когато отслабна толкова много, че лицето му се обтегна, разбрах, че хвърля храната в тоалетната.
— Баща му опита ли да говори с него?
— Отначало опитваше, веднъж му се развика, а после прекрати всякакви опити за общуване. Един път предложи да отидат на гроба на Барух — него го погребаха в Кирят Арба, в парка Кахан, но Бенямин рязко отказа.
— А как се държи с теб?
— И на мен не ми отговаряше. Обръщаше се към стената. Почти през цялото време лежеше с лице към стената.
— Защо не повикахте лекар?
— Просто не успяхме. Баща му смяташе, че той е твърде впечатлителен и трябва да му мине от само себе си. Имаме седем деца и всяко има свои проблеми. Точно в това време бяха болни двете по-малки, после откриха гастрит на голямата ни дъщеря. Постоянно ходех по болниците ту с едно, ту с друго дете.
— Бенямин през цялото време ли не ходеше на училище?
— Не. Той отказваше и ние не настоявахме. Мислехме, че по-добре да пропусне годината, но да не го насилваме.
— Не е ли говорил за някакви суицидни намерения?
— Какви намерения? Той изобщо не говореше с нас.
— А с някого говореше ли? С братята си, с приятели?
— Не искаше да излиза от стаята си, когато идваха негови приятели.
— Какво се случи в деня, когато се е опитал да си пререже вените?
— Излязох от къщи в седем сутринта, откарах малките на детска градина, другите на училище, а после отидох да пазарувам. Когато пристигнах у дома, от тавана се лееше вода. На втория етаж имаме баня и той беше източил целия бойлер. Хукнах нагоре, Бенямин седеше свит в банята, вените му прерязани, но кръвта не бе много. Беше почти в безсъзнание. По-скоро в шок, отколкото припаднал. Вдигнах го. Той не се съпротивляваше. Извиках веднага „Бърза помощ“. Това е всичко. Но сега искам да си го прибера по-бързо у дома.
— Не, той е в такова състояние, че трябва да го полекуваме.
— Дълго ли ще трае?
— Мисля, не по-малко от шест седмици. А може и повече. Докато не бъдем уверени, че животът му е в безопасност, не можем да го изпишем.
4.
Диагноза:
Тежка, продължителна реактивна депресия, протестно поведение в рамките на афективна юношеска криза. Суициден опит.
Допълнително:
Във връзка с крайно негативното отношение към лечението, определено му след направен суициден опит, пациентът внушава сериозни опасения от извършване на бягство или нов суициден опит. Нуждае се от постоянно наблюдение. Да се извести персоналът.
5.
Държи се нащрек. Контактът е крайно затруднен. Мълчалив. Негативен. Предпочита да не реагира на въпросите, само понякога отговаря с по една дума, без да гледа събеседника. Отказва участие в психологично изследване. Явно се нуждае от психологическа корекция. В началния етап е необходимо и целесъобразно да се използват методи на невербална психотерапия.
6.
1994 г., Кфар Шаул
Във връзка с бягството на 12 април т.г. на Бенямин Шимес, пациент във Второ отделение, да се обяви мъмрене на доктор Михаел Епщайн и на санитарите Таисир Бадран и Брах Йосеф.
Съгласно заповедта на директора на клиниката началникът на охраната Узи Рафаели е уволнен.
Главен лекар на болницата: Елиезер Ганор.
7.
1994 г., Кфар Шаул
На 12 април т.г. от отделение №2 е избягал болният юноша Бенямин Шимес, на 16 години. Общи белези: ръст 179 см, червенокос, сини очи, лице удължено, неправилна захапка, с брекети на горната челюст, малък белег на предната част на ръката. Юношата не представлява опасност, но може сам да си нанесе вреда. Молим да го обявите за издирване. Прилагаме снимка.