Ева, той беше организирал всичко толкова добре: седнахме на тревата, пийнахме, хапнахме малко, после те отидоха на брега по своите си работи — там на каменна маса около кръста започнаха своята литургия, а ние с внуците ми отидохме до пристана. Направих им лодчици да ги пускат във водата. След като другите се помолиха, седнахме около голяма маса в градината — хляб, вино, печени пилета; всички бяха доволни. Хората се усмихваха, струеше взаимна любов. Все пак това се дължеше на особения талант на моя брат. Какъв добър педагог би могло да излезе от него — би учил децата и на история, и на ботаника. Би могъл да преподава и еврейска традиция, той я познава до най-малките подробности.
На другия ден пристигна семейството от Русия да кръстят детето си в Светата Земя. Смятам, че това е доста смислено — щом си решил да кръщаваш, по-добре тук, отколкото там. Между другото, по-рано в Русия са преследвали за кръщаване на дете, можело е да те изгонят от работа. А сега — моля, заповядайте! Знаеш ли, Ева, когато обрязваха внуците ми, те плакаха, особено Яков, а на мен просто сърцето ми се късаше — защо да режат, не могат ли да направят това символично? В този смисъл кръщението е по-добро, напълно безболезнено. Детенцето беше много доволно и трябва да ти кажа, че Даниел извърши всичко със завидна ловкост — аз бих се страхувал, толкова мъничко човече, може да се изплъзне от ръцете му.
После започна голямото веселие, но съвсем обикновено, нямаше нищо християнско. Организираха състезание — кой ще уцели камък с друг камък; кой ще хвърли във водата плосък камък така, че да подскочи няколко пъти над повърхността. А, виж в това нямам равен на себе си, никой не ме победи.
Ева, той обръщаше внимание на всички: и на възрастните, и на децата, като добър дядо, и аз си помислих, че върши добре работата си. На нас, евреите, това не ни е необходимо, но за другите хора е чудесно да имат такъв добър учител, ръководител и съветник. Тогава ми дойде на ум, че нашият Даниел е Божи човек. На никого не е направил нищо лошо, само добро; за никого не е казал лоша дума, нищо не му е трябвало, лично на него. Съвсем нищо. Ако всички християни бяха като него, евреите биха се отнасяли много по-благосклонно към тях. Ева, толкова съжалявам, че тогава не му казах тези неща. А повече не го видях жив.
Е, защо ревеш, момичето ми? Естествено, можеше да живее още и още.
14.
1995 г., Хеброн, Полицейски участък
— Разбирам мъката ти, но те моля да престанеш да крещиш. Това е формалност, но трябва да се попълни протокола. Какво си мислиш, че ми е много приятно да те разпитвам? Не крещи, моля те, ще вземеш да родиш.
— Не е твоя работа.
— Добре, добре. Наистина не е моя работа. Кажи ми, кой намери Бенямин на тавана?
— Сара, дъщеря ни.
— Кога?
— Днес сутринта.
— В колко часа?
— В шест и половина. Сварих кафе и помолих Сара да занесе на Бенямин една чашка.
— Моля, не викай. Много те моля. Сега ще свършим. Ще стане бързо. Разказвай по-подробно.
— Сара влязла в стаята му. Вратата била отворена, обикновено той се заключваше. Него го нямало. Тя оставила чашката на масата и отишла на тавана, защото той понякога седеше там.
— Е, и?
— Тя дойде и каза, че краката на Бенямин са студени.
— Пийни вода, ето.
— Аз не разбрах. Минаха около десет минути, преди да каже, че трябва да го свалим, защото той виси и не отговаря нищо. В това време влезе Гершон, той беше на двора, и побягна нагоре. Бенямин беше мъртъв. Направил е това през нощта. Вече бе късно.
— Дебора, ние знаем, че момчето е било болно. Кажи, беше ли се карал с теб или с баща си?
— Да, искаше да замине, но баща му не го пускаше.
— Искаше да се изнесе от къщи?
— Не, искаше да замине в Русия, при баба си. Ние се канехме да го изпратим в Америка при моите родители и при братята ми, а той искаше в Русия. Баща му не го пускаше. Заради това се скараха.
— Кога стана разправията?
— Тя през цялото време висеше във въздуха.
— Баща му биеше ли го?
— Остави ме на мира…
— Дебора, лошо ли ти е? Да повикаме лекар?
— Да, викайте, викайте. Започнаха болките…