Представяш ли си, че има наука „библейска палеоботаника“, учените са възстановили картината на тукашната природа, каквато е била преди две-три хиляди години. Докато разглеждахме градината, дойде един работник, арабин, Муса. Показа ни едно растение, на вид нищо особено, но много прилича на онзи храст, иззад който Мойсей е говорил с Бог. Оказва се, че това растение има много високо съдържание на етерични масла, както Муса каза, ако внимателно запалиш клечка кибрит, маслата започват да горят, около храста се появява пламък, а самият храст остава цял. Негорящата къпина!
Муса произхожда от старинно арабско семейство, получил е образование в Англия. Имат много земя, техен е бил парцелът, върху който е построен държавният затвор за палестинци, които воюват с евреите по всякакви незаконни начини. Това е затворът „Дамон“. Не отидохме да го видим, защото имахме малко време. Затова пък заедно с групата успях да видя още едно удивително място, в посока град Шхем. Там са пасли добитъка си братята на Йосиф, отначало той не ги намерил, а когато стигнал при тях, те го хвърлили в сух кладенец, ядосани от неговото тълкуване на съня. Даниел ни показа такъв сух кладенец. Възможно е да е същият. На около двадесет километра има още един такъв и най-вероятно именно на това или друго подобно място са го извадили от кладенеца и са го продали на минаващи търговци. Недалеч, по дъното на изсъхнало корито, е минавал керванджийски път. Цялата история, описана първо в Библията, после и от Томас Ман, се е случила буквално тук. Търговците купили Йосиф като роб, по днешни пари това е струвало много по-евтино от една овца, и го закарали в Египет. Ето такава история. А пътят на керванджиите още се вижда на някои места. Около сухия кладенец срещнахме две арабски момчета, които пасяха кози.
Муса ни обясни, че козите са най-вредните животни за страната: те са „изяли“ цяла древна Гърция и Палестина. Слушах това с отворени уста и си мислех как повече от всичко на света искам да отида да се уча в Йерусалимския университет. Даниел казва, че това е напълно възможно, той самият го е обмислял, но на него ще му бъде трудно да се оправя без мен. Не можеш да си представиш колко ми беше приятно да го чуя. Сега набързо си дописвам писмото и го давам на едно немско момиче, което пътува за Германия и ще го пусне в пощенска кутия направо в Мюнхен.
Надявам се със здравето ти всичко да е наред и да не ми се сърдиш, че няма да си дойда през отпуската.
Ако всичко стане, както го мисли Даниел, от януари започвам да уча в университета. Въобще не си представям как ще успявам да върша всичко. Но много ми се иска.
Поздрави на всички у дома. Твоя Хилда.
6.
Септември 1966 г., Хайфа
Хилда,
Ако не възразяваш да дойда на вашия строеж, звънни ми на тел. 05–12–47 и кажи само, че нямаш нищо против. Муса.
7.
1996 г., Хайфа
Не, не, съвсем не се учудвам, че три дена общуване с Даниел са насочили живота ти в друга посока.
Аз също оживях благодарение на Даниел. Той се грижеше за мен като за любимо същество. Много години. Тази история започна преди тридесет години и отдавна е завършила. Понякога ми се струва, че това въобще не е моят живот, а история от някакъв булеварден роман.
През есента на 66-а, намирайки в чантата си бележка от Муса, аз му се обадих и той пристигна. Знаех, че семейството му е много богато, и се надявах, че пристигането му ще е свързано с желанието му да даде пари за строителството.
Бях на двайсет години и за възрастта си бях изключително глупава като жена. Когато някой мъж ме гледаше, изпитвах безпокойство, че нещо не ми е наред — петно на блузата или скъсан чорап. Винаги съм имала ниска самооценка, доведените ми братя ми казваха „дъска“.
В детството си страдах много заради ръста си — искаше ми се да бъда малка и закръглена, с изпълнен сутиен, но определено нямаше на какво да го сложа. Бих могла да се занимавам с всякакъв спорт — със ски или бягане, там, където са необходими дълги крака, но не можех да търпя съревнованията; треньорите веднага усещаха липсата на спортен дух. Към спорта ме насочваше вторият ми баща, голям запалянко, но всичко, което предлагаше, предварително не ми харесваше. В онези години майка ми не се интересуваше особено от мен, по-малкият ми брат Аксел беше много болнав и майка постоянно се въртеше около него. Излишен ръст и недостатъчна любов — тази диагноза си поставих сама години по-късно.