После все пак наминах към старинното еврейско гробище, което заема половината планина. Отначало не ми се искаше, не обичам гробищата. Но — тъй или иначе — отидох. След като в Париж се довлякох до „Пер Лашез“, то това тук беше нищо работа. Прах, камъни, трошляк. Край един камък се появи възрастен арабин, който предложи срещу десет долара да ми покаже гробището. Отказах му, заявявайки, че не съм американска туристка, а обикновена жена от Полша. Тогава той ми предложи да изпием по чашка кафе. Стори ми се, че това е сериозно предложение, с далечни последствия и пак отказах. Тогава той започна да разказва, че имал петдесет камили. Аз изразих възхищението си. Казвам му: „Това е голяма работа!“. Петдесет камили е по-добре от петдесет автомобила. Той се зарадва много и се разделихме като приятели. Кажи ми честно, Естер, имаш ли познат, който да има петдесет камили?
Взех такси и се добрах до автобусната спирка. След няколко часа бях в Хайфа. Побягнах към болницата. Поседях пред огъня на нейните очи. Тя не говори, но аз и така знам до последната дума какво иска да ми каже.
В дъното на душата ми постоянно шава мисълта за Алекс и Гришка, но аз я гоня надалеч. Целувам те. Твоя Ева.
17.
Април, 1988 г., Бостън
… Не мога да се свържа с теб по телефона. Имам молба. Не съм сигурна, че си в състояние да я изпълниш, но докато си в Израел, може да имаш възможност да ми помогнеш. Работата е там, че напоследък се занимавам с подреждане на книжата на Исак, които са много, и неочаквано се натъкнах на един пакет — оказа се книга, изпратена му от аукцион, след като почина. И ето, две години след смъртта му отварям пакета и в него се оказва удивително красива книга — струва ми се, че е ръкопис с прелестни миниатюри. Занесох я в Еврейския музея, където ми казаха, че това е Агада, доста рядко издание. Веднага ми предложиха да я купят, но поне засега не се каня да я продавам. Това, което искам, е да се реставрират някои повредени страници. В музея казаха, че такива книги е най-добре да бъдат реставрирани от израелски специалисти. Но този, който е работил такива неща, е починал неотдавна, а други специалисти няма. Може би ти ще разбереш от своите приятели не могат ли те да намерят такъв човек. Ако не — не. В края на краищата книгата е лежала толкова време, може и още да полежи в този си вид. Целувам те. Естер.
18.
Април, 1988 г., Хайфа
Мила Естер! Оставам за още една седмица. Пак преместих датата на полета, този път за шести май. Най-сетне си взех кола под наем. Всичките им коли бяха с механични скорости, а аз съм отвикнала, отдавна не се движа с автомобил и не исках да рискувам. Страната е толкова малка, ако станеш рано, до четири часа можеш да обиколиш половината. Бях на Мъртво море и още веднъж на Кинерет. Само до Ейлат не стигнах. Колко ми харесва тази страна със своята миниатюрност! Всичко ти е под ръка. Трябва само да я протегнеш. Да!