Естер слушаше тези мои несвързани излияния, после рече: „Нищо не мога да те посъветвам. Ние сме обречени хора. Тези, които остават, винаги се чувстват виновни пред тези, които са си отишли. Това е циклично явление, ще минат няколко десетилетия и твоят Алекс ще разказва на някой близък човек колко е виновен пред теб, защото малко те е обичал. Това е нещо като елементарна химия на човешките отношения“. И каза много категорично: „Остави себе си на мира, Ева. Което смяташ за възможно и нужно да правиш — направи го, а което не става, не го прави. Позволи си това. Съди по Рита — тя не може да бъде друга, а ти гледай да си останеш такава, каквато си. Ти си добро момиче“. Стана ми добре след тези думи.
22.
1996 г., Галилея
Скъпа Ева! Тези дни Ноеми донесе писмо, което е получила от Даниел преди двайсет години, когато е лежала за половин година в санаториум; лекуваха я от костна туберкулоза. Това е едно от малкото запазени негови писма. Изпращам ти копие. Не можеш да си представиш колко хора идват при мен, за да ме разпитват за брат ми — журналисти от различни страни, един американски професор, някаква писателка от Русия. Милка те поздравява. Ако намислиш да дойдеш в Израел, винаги ще се радваме да те приемем. Авигдор.
1969 г., Хайфа
Добра ми Ноеми! Представи си как една много привлекателна особа — пухкава и зеленоока, ме въвлече в живота си и иска да осиновя трите й деца. Случи се така. Манастирските килии нямат ключалки. При нас, мисля си, няма и какво да се открадне. Още повече че в жилищната част на манастира не пускат никого. Вратата на моята стая не се затваря много плътно, можеш да я отвориш без усилие. Така че представи си, прибирам се късно вечерта, виждам вратата леко открехната. Влязох в стаята, измих се, без да паля осветление, седнах и се замислих. От младостта си имам такъв навик — да помисля преди сън за изживения ден, за хората, които съм срещнал или обратното, не съм срещнал. Например за теб… Нали не съм те виждал повече от месец, мъчно ми е за любимата ти муцунка. И ето, седя си аз в тъмнината, мълчаливо си мисля за едно-друго и изведнъж усещам, че не съм сам. Има още някой и определено не е Ангел. Защо съм сигурен? Работата е там, че лично аз никога не съм общувал с ангели, но ми се струва, че ако се появи ангел, веднага бих се досетил: едва ли може да се сбърка идването на Ангел с идването на градинаря или нашия игумен. Въобще има някой.
Притихнах, но не паля светлина. Много странно усещане, дори за известна заплаха.
Нощта беше лунна, затова тъмнината не бе особено гъста. Сивееше. Започнах да се оглеждам настрани и видях, че някой лежи на леглото ми. Неголям и кръгъл? Много внимателно, почти без да дишам, се приближих до леглото и открих върху него огромна котка. Тя се събуди, отвори очи и те святкаха със страшен пламък. Нали знаеш как горят очите на животните в тъмнината. Аз я поздравих и я помолих да ми отстъпи мястото. Тя се направи, че не разбира. Тогава аз я погалих и тя веднага гръмко замърка. Пак я погладих и се оказа, че не е просто котка, а много дебела котка. И много разбрана. Защото веднага се премести да ми направи място. Започнах да й обяснявам, че съм монах и не мога да деля ложето си с дама. Не може ли да се премести, да кажем, на стола. Тя отказа. Тогава се наложи да сложа пуловера си върху стола, а нея — върху пуловера. Тя не се съпротивляваше. Но когато си легнах, веднага се върна на леглото при мен и деликатно се разположи върху краката ми. Предадох се и заспах. Когато се събудих на сутринта, нея вече я нямаше. Но като се върнах вечерта, тя се появи отново и прояви забележителен ум: представи си, заварих я да спи на стола. Щом си легнах, тя пак се премести върху краката ми. Да си призная, стана ми дори приятно.
Пет вечери подред я намирах в стаята си на стола и всеки път, когато си лягах, тя се прехвърляше на леглото. Не можах да я разгледам добре, защото, когато се събуждах сутрин, нея вече я нямаше. Още повече че сутрин винаги бързам и нямам време да я търся из манастира или из градината, която е доста голяма.
И така, настъпи вечерта, когато не намерих котката на стола. Изпитах нещо като разочарование или ревност, помислих си: при кого се е преселила, кого е избрала вместо мен? Дори на другия ден се сетих за това — не можех да преживея измяната.
Какво бе учудването ми, когато, като се прибрах на другия ден вкъщи, открих на постелята си цяло котешко семейство! Ето къде се е изгубила предната нощ — скрила се е от хората, в тъмнина и тайна е родила трите си котенца и ги е донесла при мен. Беше ми даже приятно, че котката ме е сметнала за толкова надежден и ми е доверила своите новородени. И така, тя живее при мен върху синия ми пуловер вече три месеца заедно с Алеф, Бетка и Шин. По отношение на Шин имам съмнения, възможно е да се окаже Шина.