За първи път след бягството заспах истински. Същата нощ се върнах обратно в Емск. Знаех къде стоят постовете, къде трябва да бъда особено внимателен и се приближих до манастира, който пък бе в съседство с жандармерията. Почуках. Отвори ми една от монахините. Нахлух вътре и се втурнах към настоятелката. Тя знаеше, че помагам на партизаните, понякога информацията ми за тях минаваше през нея. В същото време на всички стълбове висяха обяви за издирването ми. Вече всички знаеха и че съм евреин.
Не ми се наложи да й обяснявам нищо. Скриха ме на тавана.
Беше неделя. Откакто убиха ксендз Валевич, монахините ходеха всяка неделя в най-близкия храм — на шестнадесет километра от Емск. Настоятелката каза на сестрите:
— Да помолим нашия Господ за някакъв знак как да постъпим с младежа.
С още една монахиня настоятелката влязла в църквата, когато там четяли откъс от Евангелието — за милосърдния самарянин. Може би не си спомняте този откъс? Това е притча, която Исус разказал на своите ученици. Било е така: един евреин отивал от Йерусалим в Йерихон и го нападнали разбойници. Ограбили го, пребили го и го оставили на пътя. Минал покрай него евреин свещеник, видял го, но отминал. Така постъпил и друг евреин. Минал и един чужд човек, жител на Самария, той се съжалил над падналия, превързал му раните и го отвел в хана. Оставил болния там, като заплатил на стопанина за престоя и лечението. По-нататък Исус пита: „Кой от тези тримата е бил ближен на нападнатия от разбойниците? Оказалият му милост. Вървете и постъпвайте така…“.
Именно при тези думи монахините влезли в църквата. И в този откъс видели Божия знак.
Монахините се върнаха, разказаха на останалите за случката. Трябва да кажа, че от четири монахини две бяха против оставането ми при тях. Но приеха този знак.
Криех се на тавана. По-рано тази къща принадлежала на разстрелян евреин и на тавана имаше еврейски книги. Монахините бяха прибрали там и манастирски книги.
Първото, което взех в ръцете си, беше католическо списание, в което прочетох за явяването на Дева Мария в Лурд. Преди това бях чел Библията, бях чел за чудесата, но ми се стори, че това няма отношение към моя живот. Чудесата в Лурд, случили се едва преди няколко десетилетия, описани от мой съвременник, ме поразиха с усещането за близост. Особено след невероятните събития, които самият аз преживях: нима спасяването ми във Вилно и спасението ми в полето, когато преследвачите минаха на няколко крачки от мен и не ме забелязаха, не бяха такива чудеса?
Помолих да ми дадат Новия Завет, който никога по-рано не бе попадал в ръцете ми. В полското училище, където бях учил, бях освободен от изучаването на Закон Божи. Прочетох Новия Завет и получих отговор на най-мъчителния за мен въпрос по онова време: къде беше Бог тогава, когато разстреляха петстотинте души от Емското гето. Къде е Бог във всички тези събития, които преживява моят народ? Какво означава Божия справедливост?
И тогава ми се изясни, че Бог е бил заедно със страдащите. Бог може да бъде само със страдащите и никога с убийците. Убивали са го заедно с нас. Страдащия заедно с евреите Бог и мой Бог.
Разбрах, че Исус наистина е бил Месия. В неговата смърт и Възкресение се крие отговорът на моите въпроси.
Евангелските събития са ставали в моята древна страна с евреина Исус и проблемите на Евангелието се оказаха толкова близки до мен именно защото са били еврейски проблеми, свързани със страната, по която толкова тъгувах. Тук всичко съвпадна: Възкресението на Христа със свидетелството на Павел и откритието, че кръстът на Христос не е Божие наказание, а път към Спасението и Възкресението. Това се съедини в съзнанието ми с кръста, който носи моят народ, и с всичко, което видях и преживях.
Такова разбиране за страданието има и в юдейската религия. Има равини, които мислят по същия начин. Но тогава не знаех това.
Помирих се с Бог чрез Христос и стигнах до мисълта, че трябва да приема кръщение.
За мен това бе необикновено трудно решение — за евреите подобна стъпка означава път „надолу по стълбата, водеща навън“. Който приема кръщение, не принадлежи повече към съобществото на еврейския народ. Но аз исках незабавно да приема кръщението.