Майор Перевезенцев
Драги Василий Петрович!
Както се полага, ти изготвих докладна записка, но ще добавя от себе си, че обстановката в града е такава, че нямаме нито време, нито хора, за да се занимаваме с малоумни старици. Антисъветските и националистически настроения са много силни, мен много повече ме занимава младежта. Сега подготвяме две големи самиздатски дела. Да се разчисти това старческо гнездо е работа за един ден, но не виждам смисъл. Кореспондентите ще надигнат вой, какво ще спечелим от това? Макар че както кажете. Зависи от центъра. Заради старата ни дружба те моля, не ни товарете с религиозни работи — и така сме заети до шията. Предай поздрав от мен на Зинаида и Олечка. Спомням си колко добре си живеехме в Дрезден.
Алексей Перевезенцев
2.
Януари, 1978 г., Вилнюс
… дързостта на тази молба. Може би дръзновение? Когато дойдох в клиниката на 13 февруари, L. имаше цвят на стара хартия и сякаш целият беше налят с вода. Невъзможно е да си представиш — дори устните му, винаги така събрани и твърди, са се отпуснали и са станали пухкави като на бебе. Ръцете му са отекли, едва ги вдига. Вижда се, че всяко движение му струва усилия. Тръгнах си с чувството, че може да умре всяка минута. През нощта, когато сестрите си легнаха и настана онази особена нощна тишина, която така предразполага към молитва, станах и горещо се молих. И ме озари мисълта, че мога да си отида вместо него. На сутринта бях при настоятелката. Тя е добре разположена към мен. Казах й, че чувствам зов да си отида вместо L. Тя ме благослови.
Веднага отидох в Храма на Непорочното зачатие и отново започнах да се моля. И настъпи онази златна минута, когато разбрах, че ме чуват. Помолих се — вземи ме вместо него. Не излязох от храма до късно вечерта — стоях в молитвено вцепенение. Върнах се при сестрите през нощта.
На другата сутрин настоятелката ми прошепна: „Оперирали са L. късно тази нощ. Махнали са му бъбрека. Той е с единия крак в гроба“. И ми се усмихна, както ми се стори, с насмешка.
Представете си, всички очакваха неговата смърт, а той започна да се оправя. Оздравяването на L. вървеше необикновено бързо. След три седмици излезе от клиниката, епископът не му позволи да замине за Каунас, настани го при себе си. На Пасха той отслужи литургията. По време на цялата служба плаках с щастливи сълзи — жертвата ми беше приета, аз започнах да се подготвям.
Веднага след Пасха започнах да слабея. Отслабнах с около десет килограма. Печално е, но радостното ми и приповдигнато състояние се смени с такава слабост, физическа и духовна, която не се наемам да опиша. Миналата седмица на два пъти припадах. Сестрите са много мили и грижовни към мен. Нашият живот е много сложен именно със своите вътрешни отношения, далеч не всичко се вижда на повърхността. Но аз винаги съм знаела, че това е цената, която плащаме заради близостта си до Източника.
L. вече е в Каунас и не го виждам. И това ме огорчава, защото неговата съпричастност би била скъпоценна за мен. Моля Ви да се молите за мен, скъпа сестро. Бог да Ви благослови. Тереза.
3.
Май, 1978 г, Вилнюс
… неописуем страх. Заспивах трудно и се събуждах след пет минути от пристъп на страх. Непрекъснато мислено се връщам към онази минута, когато в състояние на екзалтация, несъвместима с трезвия дух, мислех за тази замяна. Чувствах се така пречистена в онзи момент, напускането на земния живот би било благодат за мен. Сега се намирах на самото дъно и тежестта ме смачкваше. Кошмарно, неописуемо състояние, предсмъртен ужас — животински, пронизващ ме цялата, предизвикващ гадене, и аз, макар да не ядях нищо, постоянно изхвърлях от себе си пенеща се киселина с ужасен вкус. Това бе вкусът на страха. После се случи още едно ужасяващо нещо — въпреки природните закони от мен започнаха да се изливат пълни тоалетни чинии с екскременти. Нищо по-гадно не можеш да си представиш; усещах, че тялото ме напуска в такъв смърдящ вид, все едно след още няколко дена и самата аз ще замина в канализацията. Няма да има кой да измие последната купчина. И тогава се примолих: не съм искала това! Жертвайки себе си, очаквах награда. Красота. Откъде ли ми дойде наум, че жертвата може да изпитва радост от себеотдаването. Страх, предизвикващ гадене, ни най-малка благодат. И стоейки над тоалетната чиния, пълна догоре с мръсотии, се помолих. Не, не пред образа на Девата, не пред Разпятието, а пред смърдящата купчина: направи така, че да не умра. Нека да се случи най-ужасното, нека дори ме изгонят от манастира, само не разрешавай да умра сега…