Заминаването ни може да стане много скоро. Ние и двамата сме като парализирани, трябва да подготвим книгите: Ефим има голяма библиотека, с която е немислимо да се раздели; има много книги на чужди езици, стари книги на иврит, които са били спасени от изгаряне по време на войната и за които трябва специално разрешение да бъдат изнесени. Има да се събират и много различни справки.
При думата „Израел“ гърлото ме стяга: не мога да си представя как със собствените си крака ще мина по Via Dolorosa, с очите си ще видя Гетсиманската градина и планината Тавор, Галилейското езеро… Имам един важен въпрос: мога ли да Ви пиша оттам на същия адрес, или трябва да използвам други пътища? С любов, Ваша Тереза.
9.
1984 г., Хайфа
Уважаема редакция! Преди няколко дена минавах по улиците на Хайфа, на една от сградите по централната видях обява: „Срещата на асоциацията на евреите-християни ще се състои в помещението на Общинския център на 2-ри октомври от 18 ч.“.
Все ми е тая за съответната обществена организация, макар да възникват два въпроса: кой я финансира, това първо. И второ: защо въобще разрешават нейното съществуване в земята на Израел? По-рано такава организация не съществуваше, с какви цели е създадена? От древни времена до ден-днешен християните са донесли на евреите толкова войни, гонения и смърт, че никакви араби не могат да се конкурират с тях. Защо трябва да се поощрява съществуването на такива организации в Израел? Шаул Слонимски.
Отговор на редакцията:
Уважаеми господин Слонимски!
Редакцията на вестника би могла и сама да отговори на Вашия въпрос: традициите на нашата млада държава отговарят на демократичните принципи и създаването на асоциация на евреите-християни отразява приетата в Израел свобода на вероизповеданието. Но предложихме да отговори на този въпрос на героя от войната, награден с много отличия за борбата му против фашизма, ръководител на асоциацията, член на Ордена на кармелитите, отец Даниел Щайн.
Отговор на свещеник Даниел Щайн на писмото на господин Ш. Слонимски:
Уважаеми господин Слонимски! Съжалявам много, че нашето съобщение те е огорчило толкова — това въобще не е влизало в нашите планове. Нашата асоциация съществува наистина неизвестно с какви средства — във всеки случай не с парите на данъкоплатците. В света, който наследихме, има твърде много вражда. След като преживяхме последната война в Европа, ни се струваше невъзможно да се натрупа такъв заряд от ненавист, какъвто бе употребен от народите в онези години. Оказа се, че ненавистта не е намаляла. Никой нищо не е забравил и никой не желае да прощава нищо. На практика наистина е трудно да се прощава.
Галилейският равин, известен на света като Исус Христос, е говорел за прошка. Той е проповядвал много неща и голяма част от тях са били известни на евреите от Тората. Благодарение на Него тези заповеди са станали известни и на целия нееврейски свят. Ние, евреите християни, почитаме нашия Учител, който всъщност не е говорел нищо, което да е било абсолютно неизвестно на света до Неговото идване.
Историческото християнство действително е преследвало евреите, всички знаем историята на гонения, погроми, религиозни войни. Но именно през последните години в католическата църква върви тежък процес на преразглеждане на църковната политика спрямо евреите. Именно в последните години Църквата в лицето на Папа Йоан Павел II призна историческата си вина.
Земята на Израел е велика светиня не само за евреите, живеещи тук днес, но и за християните, и за евреите-християни. Тя е не по-малко драгоценна за тях, отколкото за юдеите. Не говоря за нашите братя-араби, които са се сраснали с тази земя, живеят тук от хиляда години и костите на предците им лежат редом с костите на нашите.
Когато нашата земя остарее и бъде навита като стар килим, когато сухите кости въстанат — ще ни съдят не по това на какъв език сме се молили, а по това дали сме намерили в сърцата си състрадание и милост. Ето нашата цел. Друга нямаме.
Свещеник от Католическата църква: Даниел Щайн.